Уважаема Латани, изглежда бях малко по-рязък с доводите, ако е така моля за извинение. Все пак ще ти задам някой въпроси - добре от 200та гроба кои смяташ, че трябва "подлите" археолози да обявят най-сетне за царски и в кой от тях кой цар ще бъде. А в зиданите мраморни гробове вътре кои царе да сложим (напомням, че единият от тях е детски). Едно нещо ме смущава (моля не се сърди), ако няколко царе са били положени в обикновенни гробове извън зданията на църквите, дали ще ни стигнат останалите царе за вече проучените зидани гробове в храмовете. Въпросът е сериозен, тези гробове хич не са малко - пет в "Мъчениците", в храмовете на Царевец общо 14, на Трапезица имаме цяла църква с подземна крипта (крипта има и самия манастир "Св. Четиридесет мъченици", но тя разбира се е била за обикновенните монаси, а не за високопоставени особи). Пък и едва ли сме открили всички църкви с гробове в Търново. А за това колко грандиозно трябва да бъде едно царско погребение - все още не сме открили неограбено такова, но все пак имаме достатъчно данни от разкопки, извори и аналогии в съседна Сърбия (във Византия също не е открит гроб на василевс). Според цялата тази информация покойника е бил обличан наистина богато (но не и с царското облекло, защото то е било свещенно и се предавало на наследника му с останалите инсигнии). След това тялото е било поставяно в скъп ковчег, който пък бил затварян в оловна обвивка. След това запечатания така ковчег бил поставян във специално иззидан гроб, който бил покриван (а често облицован отвътре) с мраморни плочи. Отгоре било поставяно склуптираното изображение на покойника (или в най-лошия случай мраморна плоча с украса). Самият гроб бил изграждан до стената на някоя изградена от покойника (дори понякога специално за тази цел) църква. На стената над гроба бил изобразяван покойника с подходящи надписи за личността му (понякога на специални мраморни плочи). Отгоре и отстрани гробът бил доукрасяван със допълнителни предмети, плащаници, както и "аксесоари" направени от скъпи метали - свещници, кандила и др. както и понякога допълнителни прегради около гроба (вж. сведението за погребването на архиепископ Сава в Св. Мъченици). Тази подредба имала не само естетическо значение, но била използвана при периодичните служби и подобни действия, извършвани от богато платения за това притч на храма. Тук не трябва да те смущава, че в този храм е имало само пет зидани гроба, още три има в дворцовата църква. В твоя полза трябва да се отбележи, че три от гробовете там са били неиззидани, а в дървени ковчези, макар, че по намерените там предмето е ясно, че покойниците там са били жени.
А за отговорността на учения, тъкмо мисълта ни за България следва да ни предпазва от насилване на фактите. Нашата история е достатъчно велика, за да я украсяваме повече и ако човек си направи труда да почете именно изследванията на интригантите аргхеолози, ще придобие ясна представа за великолепието на българските царски гробове.
|