Ето, това вече е сериозна дискусия (поне на пръв поглед). Признавам си, че съм в лаик в областта на тъканите, така че ще ми трябва малко време за да вляза в час, а и за да посетя някои библиотеки. Затова молбата ми е, ако си запозната с някое друго изследване, освен толкова уважаваното от тебе на проф. Инкова, да ми съобщиш заглавието. А пък ти препоръчвам да се запознаш с новите данни за текстила, откирван в некропола при църквата, статията е на Ив. Чокоев "Някои наблюдения върху текстилните материали от некропола на църквата "Св. Четиридесет мъченици" във Велико Търново" - Известия на Историческия музей Велико Търново, XIII, 1998.
Въпреки това обаче е добре да се отбележат предварително някои неща. Дори и г-жа Инкова да е напълно права за датировката на тъканите, то какво ни дава всъщност това - дава ни долна граница на погребението - не преди XI или XII в. А всъщност една такава датировка дава ли горна граница. Погребан ли е бил покойника с най-новите си дрехи? Тук ти веднага ще отговориш, че едва ли един така значителен човек ще бъде погребан със стари парцали,нали (а и ще носи не облекло "демоде" (позволявам си да те перефразирам), а нещо по-съвременно. Но това съждение се опровергава именно от сочените от теб данни - значи цар Калоян е бил погребан през 1207 г., облечен със богати дрехи, част от които ушити по вече изоставена технология в края на предходния век. Е какво, през периода 1200-1207 г. той не си е шил нови дрехи с нови платове? Или пък те са се видели прекалено ценни на погребващите го, и те са го заровили с нещо малко по-старо? Добре, можеби новата технология не е била навлязла до 1207 г., хубаво, но тук може да се запита с колко нови платове са били шити дрехите на висшата ни аристокрация, съответно колко дълго те са били ползвани, и с колко нови дрехи са били погребвани те. Въпроса може да се стори глупав, но първо трябва да се видят конкретните факти. Знаем, че най-ценното царско облекло във византия е било това, останало от Константин Велики, и което василевсите слагали само в най-тържествени случаи, със сигурност до X в. (т. е. повече от 500 г.). Имаме достатъчно данни, които сочат, че скъпите материи, за които става дума, са имали дълъг живот, а и че при нужда са били поправяни, като една от причините за това е била баснословната им цена. Така, в откритото неотдавна епископско погребние от Веселчани с добре запазено облекло в него, стана ясно, че то е било поправяно многократно и е било използвано за погребване едва след значителното му износване. Това разбира се не означава, че архиереят е бил погребан с дрипи, а напротив, той е бил изпратен бляскаво с грижливо поддържани скъпи одеяния, като разбира се новото облекло на следващия епископ е било ползвано от живия, а не от покойника. Тук ще бъде важно да знаем и цената на тези дрехи, която наистина през периода е надхвърляла стойноста на теглото им в злато. Като пример може да се посочи Сметководната книга на военната служба на генуезците в Константинопол от средата на 14 в. В нея се споменава, че тогава плащ, туника и качулка от червено кадифе, отвън с кожи и украси и за пелерина, шал, туника и качулка от коприна с коежна подплата били платени 250 перпери - около 1 кг. златни монети!, когато роб струвал 15 перпери! Колко ли всъщност са стрували дрехите на Калоян - сигурно доста повече. И това е причината такива дрехи да са били използвани дълго, като самото им използване за погребване дори няколко десетилетия след производството им е било чест, а не унижение. А пък и кой може да докаже, че Калоян е бил погребан със нови дрехи. А кой може да докаже, че дрехите са били ушити от скоро произведени платове, след като знаем, че поради голямата си стойност те са били пазени като съкровища и са се използвани като разменно средство (самата дума плащам в българския език идва от плат). А колко дълго могат да бъдат съхранявани платове в съкровищниците, щом вече готови дрехи, съхранявани добре, са били носени векове? Спирам дотук засега, като само ще задам един на пръв поглед страничен въпрос -как би коментирала известното погребение от Станичене, Пиротско (от църквата Св. Никола) (вж. корицата на сп. Археология, 2002, 4). Там ясно личи надпис "Йоан Александър, цар на българи и гърци, извезан със злато върху скъп плат, по който личи ясно червена боя (в самата църква същи има надпис с името на царя) - и може би там е погребан Иван Александър, или просто владетелят е подарил плат със своя монограм (очевидно негова дреха) на някой свой приближен, който бил погребан с нея.
За не оставя впечатлението, че се заяждам надребно, ще подчертая - не може да се изключи възможността в гроб 39 да е погребан цар Калоян, дори и при разгледаните дотук факти. Това е възможно при следните обстоятелства - през 1207 г. цар Калоян е погребан по неизвестни причини извън църквата, чиито ктитор е, също по неизвестни причини над гроба му не е била поставена маркировка или тя е съзнателно унищожена, през 14 в., след като споменът за царското погребване там бил избледнял, на същото място започнало изкопаването на нов гроб. Тогава, след като ямата била почти готова, копачите научили, че отдолу има царски гроб и засипали изкопа. Малко след това отгоре била построена нова галерия, чиито под бил деформиран при слягането на насипаната пръст. Ето - няма проблеми това да е цар Калоян, освен няколкото "ако". Да погледнем случая от другата му страна - към средата на 14 в. умира богат аристократ, носещ разпространеното име Калоян, като в знак на своята обич, неговите близки го погребват, облечен в скъпи одежди, пазени във семейството от дълго време, като така едновременно му осигуряват бляскаво погребение, но без да хвърлят в пръстта нови изделия, по-скъпи от златото. Кой от двата варианта е по-възможен и в кой има по-малко 'ако", всеки може да реши сам.