За В. Вълов - методите, използвани от него са нормалните за българската археология отпреди 30 години и той няма никаква вина за това, че все още е нямало практика да се изследват толкова подробно богати гробове - този е първия и то само заради калояновия пръстен- ако не беше той и този гроб щеше да остане слабо проучен (но не съвсем, тъй като видимите останки от облекло са добросъвестно описани от разкопвача). Лесно е днес, след толкова години да отправяме обвинения -защо е изкопал пръстта? - ами нали това му е работата, и толкова средства и специалисти са му били отпуснати. Разбери, че всеки археолог, (дори и тогава), би искал да има на обекта си лаборатория сс специалисти и да чегърта пластовете със четчици, но в истинския живот нещата са малко по-сложни. Добре, представи си, че В. Вълов беше отказал да копае тези гробове без осигуряване на лабораторни изследвания (това означава със скъпо и сложно за тогава вдигане на гробовете на цяло и отнасянето им в лабораториите)? Просто щеха да го отстранят, за забавяне на проучванията и щяха да го заменят с някой по-послушен. Това и става 1974 г., като е моля да сравниш нивото на Вълов с това на човека, който го наследява. Всъщност, въпроса ти е основателен - трябва ли да копаем, след като методите ни не са най-добрите и знаем, че след 30 години ще ни критикуват с основание? Можем да се запитаме какво ще бъде нивото на археологията след още 30 години - 100 % ще ни упрекват, че и ние сме унищожили много важна информация. Лично аз нямам отговор на този въпрос.

Обсадата на Солун. Латони, ти май се шегуваш, какви са тезиприказки за българския отряд, обсадил Солун (столица на кралство и втория град на Византия и Латинската империя. В извора (ако си направим труда да му обърнем внимание) се казва ясно - българи от областта (земята), тоест, местни родопчани, а не някакви хипотетични калоянови войски в района ("liBougre de la terre", Вилардуен). Разбира се, това не означава, че те са били прости селяни, а не професионални войници, напротив, от един виз. извор от 1294 г. се споменава за Никола Мито, протосеваст на българите и управител на Мосинопол - факт, показващ, че в края на века там е имало "военна част, съставена от българи, населяващи Мосинопол и околностите, " (Божилов, Българите във Византийската империя, 332). Впрочем, в това няма нищо учудващо, тъй като знаем, че още в началото на XI в. Василий е преселвал българи (включително войници) във Волерон (същата област), като българи-войни от областат са ни известни и в края на същото столетие, коагто помагат на Алексий I в битката при Левунион.
Колкото до войската на Калоян, "неразпускана от 1205 г.", това е напълно безпочвено изказване. Изворите съобщават изрично, че войниците обсадили Солун през 1207 са били не само българи (нито кумани, които не воюват през този сезон, когато няма трева за конете им), а значителна част от тях били наемници. Самот известие гласи "войска, по-голяма от водния пясък, от българи, дромати, татари, хазари, гърци, алани, руси", "от всякакъв род, какъвто храни северната страна" (вж. добрия стар проф. Златарски, стр. 252).
Ясно е, че армията е била голяма, след като се осмелявала да щурмува такъв център, а освен това е била съставена от много народи, който Калоян бил принуден да наеме за внезапния случай, тъй като основните му съюзници -куманите, нямало да дойдат в такъв неподходящ сезон. Естествено, ние не можем да знаем цялата численост на армията, но във всеки случай тя не може да бъде по-малка от 25-30 хиляди души, огромно число за постоянно държана и издържана войска през периода, която надвишавала по-броя си например числеността на населението на столицата Търново. Дори ида си права и Калоян е издържал постоянно такава армия, то, ако беше я държал концетрирана, тя би образувала (със обслужващите я хора), най-голямото селище в българските земи, нещо нещо ненужно, сложно и безмислено. Ако пък приемем, че я разположи в отделни, стратегически важни точки, то пак ще бъде необходимо време за концентрирането и.
За облеклата от гроба - посочи кое изследване даав конкретни данни, че облеклата са от XI-XII в. За ботушите както посочих самата Инкова казва, че няма следи от боя и това което цитираш е просто визуално наблюдение на изгнили парчета кожа без боя - защо цветът им да не се дължи на естествения цвят на вече обезцветената кожа. Самата Инкова не пише дали се е опитала да отдели боя от другите споменати от нея останки от ботуши, защо не го е направила, а само сравнява визуални наблюдения - много просто, защото отговарят на идеята. И най-накрая, дори и ботушите да са червени, това не означава автоматично цар, червени ботуши са носили идруги висши боляри, като например деспота.
На последния ти въпрос, защо в "демокрацията" нещата не са си дошли на мястото, мисля че всеки може сам да си отговори (каква демокрация сме сами си знаем). Мога само да добавя, че веднъж създадени, новите научни митове вече много трудно могат да бъдат опровергани, просто защото на хората им се иска да вярват на хубави приказки и както вярвам си забелязвала, им е най-хубаво, когато биват залъгвани с царе-супермени, златни векове и нови времена.