Ура за твоите чисти 17 дни!
Браво на теб.
На тези, другите, "дребнавите", техните проблеми им изглеждат също огромни. Всеки стига до мъдростта и светлината по свой път. Не по-малко труден, и не по-лесен от нашия.
Имаме си едно правило в АА - "Живей и остави другите да живеят". В началото на пътя мислех, че е тъпо това. Как ще ги оставя бе, си казвах, че нали те, другите, са ме докарали дотук, че аз щях ли да пия толкова ако те се държаха нормално с мен. Само да си стъпя на краката и ще видят те...Бяха ми виновни всички - и близки и далечни, колеги и врагове, майки и бащи, деца и мъжове. И международното положение също.
Болестта ме кара да мисля, че съм по-специална. Че мъките, на които съм била подложена в десетилетията на активна употреба, са несравнимни с тези, на НЕзависимите. Какви хленцала само...Знаят ли те изобщо какво е страдание. Знаят ли те какво е да умираш всеки ден, да не ти стига въздухът, да не можеш да станеш от леглото, главата да я чувстваш десетократно увеличена и туптяща, да разлееш кафето от треперене, да се напикаеш в леглото без да искаш, да повърнеш на най-неподходящото място...Да не знаеш на кой свят си, да нямаш спомен къде си като отвориш очи, да искаш да те няма, да си изчезнал...
И тогава случайно попаднах на съседния форум до този - за раково болни...И разбрах, че моите кански алкохолни мъки са абсолютно незначителни и маловажни, направо дребнави и са несравними с техния ад.
Исках само да кажа, че наистина всичко зависи от гледната точка. Всеки има своя ад и той му се вижда най-страшният. В молитвата, дето си я казваме най-често, има една прекрасна фраза - Господи, дай ми свободата да живея извън ограниченията на своя предишен опит.
Това ми е нужно всеки ден. Защото цял живот с клишетата кое е правилно и кое не, кое е добро и кое лошо съдех наред и осъждах хора, обстоятелства, действия, чувства, мнения...И бях вечно на черешата.
Радвам ти се, Димитре, на новото начало.
И нека Силата бъде с теб.