Здравей, мислех си за теб тези дни, чудех се дали си добре, трезвен и дали ако пиеш пак ще пишеш. Аз съм издържала 4 месеца, може би 5. Това беше като изгубих работата си и избягах от гаджето, за да не ме изпревари той и да ме напусне заради пиенето ми. Върнах се при майка ми, което значеше и смяна на града. Спортувах, пазех се от места където се пие алкохол, през това време търсех работа. Така 4 месеца.
Започнах пак на едно събиране за сплотяване на екипа на новата ми работа. Не стигнах веднага до пиене ден след ден, така наречените запои. Две години ми отне да се докарам до тази фаза, започнах само събота и неделя, после всеки ден, но организмът ми все още понасяше толкова, че да мога да ходя на работа на следващата сутрин. После започнаха болнични, пиене нон-стоп с дни, после редуване със седмица-две трезви периоди. Така бях като дойдох в Анонимни Алкохолици. Разбира се, като бонус и без работа. Много ме беше страх да отида в АА, защото това означаваше да призная пред себе си, че съм алкохолик. Изглеждаше ми като край, падение. Сега се усмихвам като го пиша това, защото ми звучи абсурдно. Тогава беше съвсем реално. Все пак го направих, защото приятел, който има опит със зависимости ми каза, че си имам работа с проблем, който не е по силите на сам човек да разреши. Препоръча ми АА. Препоръча е слаба дума, каза: "отивай ако не искаш да съсипеш тотално живота си". Сега много се радвам, че тогава се доверих. Не пия година и девет месеца, работя, оправят се всеки ден по малко отношенията с най-близките ми хора. Най-ценното обаче е, че не ми се налага да се пазя и въздържам. Безразлична съм към алкохола и имам място в съзнанието и въображението си за много други, прекрасни неща.

Редактирано от Drinking Priest на 10.11.15 11:19.