"... или трагична съдбата на пияндурниците."

Аз не съм пияндурник. Аз съм алкохолик от безнадеждният тип, аз съм истински алкохолик. И това не го споделям с чувство на гордост. С какво чувство го споделям? - в случая не е от особено значение. За мен е важно и полезно, че не го споделям с чувство на гордост и не по - маловажно - без чувство на вина.

"...Пиенето е уникална глупост..."

В моя случай, пиенето не е уникална глупост. В моя случай пиенето е болестта "алкохолизъм". Нито повече, нито по - малко. Каквото и да значи това.

И разбира се, поздравявам те за дните без алкохол. Ако, пък и без алкохол в тези дни липсва у теб чувството на безпокойство, чувството на страх... и на вид не изглеждаш само нормален, а пък вътрешно малко нервен - всичко е о, кей... Може би ще успееш да го контролираш алкохола - 30 дни не пиеш, после малко пийваш, послек пак не пиеш, после пак малко пийваш... Аз не го искам за себе си това, но ти може и да можеш.

Благодарен съм, че пишеш тук, щото на мен ми е полезно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите