Аз имам подобен опит.
"Но някак си ми падна пердето вече,и не се замислям да връщам всекиму каквото ми е поднесъл."
Ето това изречение ме накара да ти отговоря. Това е опасна позиция за един алкохолик, много опасна и рискована. Не мога да твърдя, че не съм се увличала в тази насока, както в работата си, така и в приятелските си взаимоотношения, в социалния живот така да се каже, дори и в АА. В което няма нищо изненадващо, така съм реагирала преди, или как да го кажа, така "се прави". Пак не е много точно, или "другите правят така". Това е подвеждащото, или хлъзгащото, наистина, другите правят така, и аз да направя така, и е възможно да допусна грешка. Но ... грешките, които примерно другите биха направили в тази насока, не се заплащат с напивания, падания, провали и умирания. Докато моите грешки и една такава позиция да я назова като определяща във взаимоотношенията ми с хората, би могла да струва много скъпо, за мен самата, не за другите. Бих могла да добавя и още неща, чисто библейски, но няма да го направя съзнателно, за да не се объркват нещата. Става дума за пиене, натравяне с алкохол и лекарства ...умиране, или полудяване, ето за това става дума.
Програмата на АА ме учи да се съсредоточа върху своите си грешки, каквото и да ми струва това, защото другото струва много повече, другото струва живота ми.
Изобщо не е лесно, ако трябва да съм честна, нито е лесно, нито се получава всеки път. Създадени са навици, утвърдени, използвани много години, заучени фрази, поведение, формирано от почти 50 години, всичко това работи по инерция, на автопилот, и е съвсем логично да се допускат грешки. Важното е тези грешки да се признават, и да се анализират, и да се види точно какво става, защо става, и как става.
Няма да навлизам в подробности относно програмата на АА, има литература, има хора, има нет, има всичко. Човек ако иска, може да направи необходимото за себе си, за живота си. Стига да поиска.