Re: Алкохолизмът - болест на отрицанието / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

И аз за пет години не съм сложила нито грам алкохол в устата си, като изключим един шоколад, който татко ми купи, и аз го опитах, усетих нещо странно, взех си още шоколад и се зачетох, прочетох, че има алкохол в него. Тогава усетих, че с мен нещо става, като хапнах шоколада, нещо става, и нещо ме води отново до шоколада. Но татко го махна, или го изяде.
Струва ми се, че и аз се хлъзнах в тази плоскост, че имам контрол върху алкохола, защото също пет години не съм слагала алкохол в устата си, и това се получава. Несъмнено, има факти, и стъпвам на твърда основа, но ми се струва също така, че това е измамно. С алкохолизма не съм свършила, въпреки, че съм приключила с алкохола. И това усетих в последно време, алкохолизъм, на сухо. На какво прилича ли, на нервност, на умора, на гневност, на нетърпимост, на невъздържаност, на объркване... подвеждащо е, да, много е подвеждащо. Всъщност случи се това, случи се онова, стана така, а пък исках онака ...и още много други доводи.
Доводи, наистина реални, но измамни, заблуждаващи, също каквато е и болестта алкохолизъм, измамна и заблуждаваща. Крие се много умело в емоциите ми, скрива се там, подвежда ме и ме убива.
Също така усещам от доста време голямо натоварване от обстоятелството, че някой може да знае, да е чул, да е видял, всъщност реално много хора са ме видели, но това ме товари, че някой или някои, или дори всички знаят, че съм алкохоличка, и че имам психични проблеми, емоционални и духовни. Ето това се опитвам да скрия пет години, думата контрол, твоята дума контрол ми помогна да видя това. Опитвам се изконтролирам това, да не се знае, да се скрия, да се забрави, ако може така, някак си, да го няма това минало, нали сега не е така, нали правя добри неща, нали правя всичко по силите си това да се забрави, искам да го залича, по всякакъв възможен начин. Голяма борба, една от борбите ми на своеволието