Така е,правилно говориш.
Винаги съм се чудел алкохолизма следствие или причина е за болния аз.
Това ми е чудно в момента.
Докато пиех,някак си заглушавах несгодите и терзанията.
Сега от 5 години ми липсва лекарството,или отровата ако искаш я наречи,и просто не мога да се позная.
Все повече искам да се докажа,израсна,наваксам пропиляното.
Да подредя живота си.
По принцип винаги съм билк много честолюбив,за справедливостта,против мизериите,много преживявам лошите епизоди,лошите думи и деяния.
Но в мен се надигна стена от желание за реваншизъм,за възмездие.
Да не остана длъжен никому.
Понеже големи хора,няма как да не осъзнават какво правят.
Относно загубени приятелства говоря,връзки с хора и животни-шефове и гадни колеги.
Искам всеки да си получи заслуженото.
Понеже аз знам че съм един толерантен човек,или поне много доскоро бях.
Но някак си ми падна пердето вече,и не се замислям да връщам всекиму каквото ми е поднесъл.
Има природни и вселенски закони които повечето не зачитат.
Когато дайдеш лайна с извинение,няма как да очакваш рози.
Сега съм в конфликт с шефовете ми.
Поредния конфликт,след одисеи с приятели и приключване на връзки.
Станах като една везна..тегля и премервам отношение.
Знам че давам много,но и искам горе долу същото към мен поне.
Разбирам,може би проблема си е в мен,но не желая некачественни хора в живота си.
Преди алкохола притъпяваше тези мисли,макар пак да бушуваха в мен,макар и с по-малка страст.
Имам много силно развито чуство за чест и справедливост.
Опитвал съм да не забелязвам..но все от мен минава.
Омръзна ми..
Просто имам нужда от пълен завой в живота си.
Относно работа,хора,приятели.
Нямам много приятели,разбираемо е..мислят че съм се променил,пък и не пия..не съм интересен.
Алкохола социализира..но и убива.
Предпочитам,да не влиза в устата ми.
Сам се борих след ходенето ми в АА,някак си си повярвах че всичко си зависи предимно от мен самия.
А може и да не е така..няма как да понеса целия световен товар на гърба си.
Искам свобода,да дишам отново.
Но това скоро ще стане с махането ми от тази работа.
Понеже компромисите за моя сметка,станаха прекалено много.
Отивам, към социална и преквалификации..но и злото на пръв поглед,е за добро.
Трябва да си извървя пътя.
Не ми се пие,но не съм станал по-малко нервен.
Отдавам го на хорските деяния към мен,но може да е и по начина по който ги възприемам.
Но не искам да изплащам чужди грешки и чужди концепции които са в мой ущърб.
Имам право да се предпазя все пак.
И да избягам от нещата задушаващи ме в работен план.
Понеже от хората които ме задушаваха или недооценяваха нетолерирайки ни,вече избягахме с жена ми от такива.
Колкото искаш да имаш хора около себе си,толкова се оказва накрая..че трябва да бягаш от почти всичко.
За всичко е виновно хорското его в цялостен мащаб.
Аз мога да не бъда егоист...но света е.
Знам че материалното не е всичко.
Държа на други неща,които ги няма около мен.
И това страдание и раздвоение в тази студена Норвегия вече стига много надълбоко.
В тази нация на пияндета и арогантни типове.

Every journey starts with a litlle steps.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите