Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 08:25 11.12.24 
Клубове/ Взаимопомощ / Алкохолно зависими Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема Алкохолизмът - болест на отрицанието
Автор Darth_ Vader (непознат )
Публикувано02.06.15 15:23  



Преди се борех с всичко и със всички. Днес, благодарение на Анонимни алкохолици и 12-стъпковата програма съм щастлив и свободен и опитвам да приемам всичко и всички и да помагам, доколкото мога.

Не зная защо, братя и сестри, с повече години възстановяване, продължават с Борбата Срещу... например срещу списание Арка. Просто като помисля за това ги виждам, като екзалтирани отчета, които в ужас крещят Анатема... Представям си фашистките клади с неправедна литература.

Аз намерих чудесни неща, статии, мнения и споделяния, които ми помогнаха по-добре да осмисля и разбера болестта, моята болест, неизлечимата, за която днес съм благодарен, всеки ден на Господ, че я имам.

Ето част от такъв разказ:

КАК УМИРА АЛКОХОЛИКЪТ

Защо не мога да гледам равнодушно как тинейджъри вървят по улиците с бутилки бира и пият, където сварят? Защо ми се повръща от рекла¬мата, в която мъжете знаели защо и страстта е на кристали? Защо ми се иска за тези реклами и рекламодатели да има втори Нюрнбергски процес, на който като свидетели да бъдат призовани стотици, стотици хиляди, милиони мъртъвци – тези, които бавно и мъчително са умирали от алкохолизъм? Точно така – бавно и мъчително.
Защо толкова се измъчвам, когато чета постове на алкохолици, които все още страдат, и аз не мога да помогна на всички, а така искам? Защото аз самата съм алкохолик.
И наблюдавайки как загива друг, аз виждам в него себе си – как и аз съм загивала точно по същия начин, когато съм пиела. И най-верните ми хора са били готови да пожертват всичко, дори собствения си живот само да стане чудо и да ме избавят от страшната болест. Чудото стана. Сега съм възстановяващ се алкохолик, който ще се възстановява цял живот. За мен, възстановяващия се алкохолик, болестта ми се оказа щастие. Благодарение на алкохолизма си, с помощта на програмата “12 стъпки”, аз станах нов човек.
Много се страхувах да се разделя с алкохола, не вярвах, че може да се живее без него. Животът без алкохол ми се струваше празен и скучен. Че животът с алкохол е непрекъснато чувство за срам и безкрайни загуби, аз не исках да призная, пък и не се налагаше. Та нали всичките ми приятели, без изключение, също бяха алкохолици. А когато се орезилвах пред чужди хора, просто се опитвах да не ги срещна втори път или предварително заемах агресивен вид, или се превръщах в пухкаво нещастно същество, което е толкова лесно да обидиш за цял живот само с една нетактична дума...
А че алкохолизмът е страшна болест, с мирис на загнили черва, епилепсия, тремор, оток на лицето и прочие прелести, които очакват всички алкохолици, без изключение, аз въобще и не се замислях. Ако само можехме да видим бъдещето си! Ако това младо момиче, което днес се крие от обидите и комплекса си за непълноценност във виното и бирата, можеше да види какво ще се случи с нея след десетина, двайсет години... Ако тя можеше само да разпознае себе си в опърпаното същество, приличащо на жена, въргалящо се по пода на гарата, потънало в собствената си урина, а от вонята й се разбягват дори плъховете...
Ако този младеж, който преди време пиеше само на празник, а сега, понеже не е добре да се цепи от колектива, поне веднъж в седмицата се напива като казак с колегите на нечий рожден ден, ако той знаеше, че след 20-30 години ще виси безжизнен с изплезен език и алкохолна примка на шията си и ще изплаши до смърт изнурената от мъката си майка...
Ако тази неотразима интелектуалка, която не пропуска коктейл след културно събитие, може да получи филм за себе си от бъдещето... Оглупяла до деменция, с огромни бели петна в съзнанието, с треперещи разливащи всичко ръце, с точещата се от устата лига и епилептични пристъпи, получени и развиващи се на почвата на прогресиращия алкохолизъм... При нея никой отдавна не идва, защото му е гадно, от нея се стряскат играещите вън деца. Тя вони и има въшки!...
Тези хора биха побягнали от алкохола като от чума. Като от страшно бедствие, което вече ги застига…
Но такива филми няма!
И човек пие. Отначало “като всички” – един ден на работа, един ден у дома – да се отпусне от стреса, да се напие до забрава с приятели и да се освини в компанията на себеподобни, търсещи утеха и спасение в чашката. И тези “почерпки” се разказват като забавни истории в компанията. “Вчера така се напих, нищо не помня, бил съм повръщал в салатата на масата, такъв смях падна!” Колко подобни истории от собствения си живот можете да разкажете? Ако са повече от две – вие сте алкохолик. Но засега ви е смешно, веселите се. И приятелите ви се забавляват. Нали и те пият като вас. Юнашки. Весело ви е! И това е правилно. Защото сте алкохолик. Даже ако не се напикавате в гащите и не се търкаляте в канавката. Но всичко ви предстои. Защото щом с вас се случват подобни гнусни истории, над които сега се смеете от сърце, то е защото нямате друг изход освен да поднесете тази мерзост като забавен виц. В противен случай ще ви се наложи да видите реално в какво болестта е превърнала живота ви.
Но вие не искате да видите това. Вие упорито не искате да видите, че
сте болен, че вече сте болен и че животът ви бавно, но безвъзвратно се превръща в кошмар. Вие се успокоявате, че всички пият много, че имате още много време, че не сте го закъсали чак толкова, както някои… Панически се страхувате да останете без своите алкохолизирани приятели. Лъжете децата си, че трябва да ви жалят, и те ви съжаляват… Лъжат по телефона, че сте болни, когато се търкаляте в собствената си повръщня. Носят ви бира, за да ви минел махмурлукът – за да не умрете от натравяне, защото така ви тресе, че децата ви се страхуват за живота ви. Често се прибирате пиян – жалко, човекоподобно същество с празно изражение на лицето. Обяснявате на децата си колко е лошо да се пие – лъжете ги, че вие пиете малко. И вашето “малко”, което те наблюдават всеки ден, започват да възприемат като норма… По-късно децата ви ще се научат да ви презират и да се срамуват от вас. Това време неизбежно идва – нито един алкохолик не е избегнал презрението и срама на децата си. А още по-късно децата ви ще се омъжат или оженят за алкохолици като вас, защото вие сте заложили схемата, от която няма измъкване... И в един момент децата ви също ще започнат тихичко да си сучат – бавно и незабележимо, превръщайки живота си в това, в което вие така “успешно” сте превръщали вашия живот – година след година пред очите им.
Но вие винаги ще намерите оправдание. Спокойно затваряте очи пред истината, чуждата болка, даже ако е на собствените ви деца, ако тази болка и тази истина ви пречат да продължавате да пиете.
След известно количество години – при някои по-рано, при други по-късно – ръцете ви ще започнат да треперят. После онзи много характерен оток – викат му алкохолен. Бирен корем. Изтъняващи крака. Кожата започва да излъчва чрез порите си онзи характерен “аромат” на повръщано и вкиснато. Всички тези признаци са неизбежни. И вие безусловно ще ги придобиете. Ще са ваши. Защото алкохолизмът умее да чака. И защото красив алкохолизъм не съществува.
Възможно е горните редове да ви постреснат и даже да спрете да пиете за известно време. Но няма да поискате да промените нищо в себе си. Оставате си предишният човек със същия набор от качества, които са ви довели при алкохолизма. Може и да спрете да пиете, но вътрешно оставате същият. Ето защо след известно време отново ще се върнете към алкохола.
В един прекрасен ден ще чуете за програмата “12 стъпки” и даже може би ще отидете на сбирка и ще се запознаете с възстановяващи се алкохолици, на които програмата помага реално не само да останат трезви, но да бъдат спокойни и даже щастливи. Без всякакъв есперал и кодировки. Ще се заинтересувате от програмата, но в момента, в който ви кажат, че програмата е основана на безпощадна честност към самия себе си, че в името на избавлението от алкохола ще трябва щателно да преразгледате целия си духовен багаж и да започнете да работите над вътрешните си недостатъци – вие ще се усмихнете снизходително и презрително ще се отскубнете от програмата. Защото безпощадната истина за вас самия – това е единственото, което е в състояние да ви накара да бягате от алкохола като от чума. Но точно от това се страхувате. Та нали вие не случайно сте станали алкохолик – вашите вътрешни качества са позволили това да се случи! А пък изведнъж ви предлагат да ги преосмислите... Духовната ви леност ви е направила алкохолик – програмата ви предлага да се избавите от духовната леност! Ще ви обяснят, че нямате друг изход освен безмилостната честност. Че или започвате да се променяте, или ще умрете. И ще умрете не красиво както по филмите, а гнусно, като всички алкохолици.

Но вие няма да повярвате…

Ще минат още няколко годинки. Или даже няколко десетки години. Ще ви застигне задължителното за всеки алкохолик разпадане на нервната система. Да, да, задължително, вие не сте изключение. Не се надявайте, че ще го избегнете някак си. Още никой не е успял да го прескочи, никой...

Ако на някой му е станало интересно ето линк:
http://arka-bg.com/index.php/11-2011/2012-04-14-19-55-06?limitstart=0



Цялата тема
ТемаАвторПубликувано
* Алкохолизмът - болест на отрицанието Darth_ Vader   02.06.15 15:23
. * Re: Алкохолизмът - болест на отрицанието spiritual66   03.06.15 12:20
. * Re: Алкохолизмът - болест на отрицанието Sandu62   09.06.15 10:20
. * Re: Алкохолизмът - болест на отрицанието megi_123   10.06.15 20:17
. * Re: Алкохолизмът - болест на отрицанието finntroll73   14.06.15 21:57
. * Re: Алкохолизмът - болест на отрицанието spiritual66   16.06.15 08:37
. * Re: Алкохолизмът - болест на отрицанието finntroll73   17.06.15 10:39
. * Re: Алкохолизмът - болест на отрицанието spiritual66   17.06.15 19:11
. * Re: Алкохолизмът - болест на отрицанието finntroll73   17.06.15 21:31
. * Re: Алкохолизмът - болест на отрицанието spiritual66   18.06.15 10:23
. * Re: Алкохолизмът - болест на отрицанието spiritual66   20.06.15 12:08
. * Re: Алкохолизмът - болест на отрицанието Absinthe Ducrosfils   10.06.15 22:21
. * Re: Алкохолизмът - болест на отрицанието finntroll73   14.06.15 21:53
. * Re: Алкохолизмът - болест на отрицанието finntroll73   14.06.15 22:01
. * Re: Алкохолизмът - болест на отрицанието Darth_ Vader   20.06.15 16:57
. * Re: Алкохолизмът - болест на отрицанието spiritual66   22.06.15 21:00
. * lie but wikipedia princips is lie. siropino   18.01.21 15:48
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.