|
В отговор на:
За мен абстиненцията беше кошмарна. Не вярвах, че ще успея. Трудно ми е да повярвам и днес. Този период ми се видя и огромен и страшен. Не, не мога да повярвам, че се преборих. В моя живот това е била най- голямата ми победа.
Не мислех, че ще успея!
Напълно те разбирам, Алоун, вярвай ми! И искрено те поздравявам за тази победа, защото самият аз от личен опит знам колко е трудна и колко по-силен ме е направила тя. Вече си казвам, че щом (със сетни усилия на волята) успях да запазя горе-долу присъствие на духа по време на най-зверските ми абстинентни кризи, то вече няма житейско предизвикателско, което може истински да ме паникьоса. Беше си психологическа закалка отвсякъде и затова съм благодарен на Бог, че ми даде този тежък, но мегаполезен урок. Едно от най-полезните неща от вече бившия ми престой в АА (за да не бъда само негативен спрямо това движение) беше да се запозная със споделените наживо преживявания и изходи от абстинентните периоди; да чуя как достатъчно успешни в живота мъже и жени са били поне за кратко самосъжаляващи се абстинентни слабаци като мен. Не ме интересуваха духовните дрън-дрън-ярини, но за мен беше доста успокояващо и обнадеждаващо, че почти всички от АА са преминали през подобни абстинентни симптоми като мен, ако не и по-тежки. Аз съм изпадал в абстинентна кома само два пъти, но многократно съм имал зверски, ама наистина зверски нервни кризи, при които се гърчих на пода, треперех, залят от студена пот, не можех да си кажа и името и за пръв път в живота си сериозно обмислях начини да се самоубия за да свърши този ад. И някой като ми каже, че аз или друг алкохолик сме имали обикновени панически кризи, които изпитват истеричните лелки и които минават веднага щом ги придружи близък човек направо ми иде да му шибна един, защото абстинентните симптоми не са истерична лигавщина и изобщо не се подобряват, независимо от мястото и хората около теб и минават едва след като мозъкът свикне с по-ниските или нулевите количесва алкохол, в моя случай около две-три адски седмици. Обикновените панически пристъпи на истеричните лелки не ги удрят, ако са на някакво уютно и сигурно за тях място. И не водят до кома. Но абстинентните симптоми удрят и когато си на най-уютното и сигурно място - напр. вкъщи по халат и чехли или дори излегнат удобно на леглото. И могат да се интензифицират до кома. Огромна разлика.
Въпросът е: Какво да се прави след като мине абстинентния период?
Аз започнах да пия по една бира, една чаша вино или по едно малко два-три пъти през седмицата (пиех ги и досега ги пия бавно, в рамките най-малко на един час, а не на екс) и започнах да се чувствам по-добре и по-нормално, отлколкото по време на периода на абсолютно въздържателство. В началото го правех с голяма тревога, че абстинентните симптоми ще се върнат и като видях, че не се връщат запазих самоконтрола да не експериментирам с увеличаването на количеството, а си останах на това количество с уговорката, че мога някоя седмица или дори месец изобщо да не пия, но в никакъв случай не трябва да увеличавам дозите или да зачестя приемането им (по-малко- да!; повече - не!)! Така постепенно започнах да добивам контрол върху алкохола, а не да съм под постоянна тревога, че ако случайно някой ми сипе в чая 20 мл. коняк и аз, без да знам, ги изпия, ще стана пак безпаметен кърканделник, защото, видите ли, пак ще ми се активира алкохолната "алергия". Сега аз контролирам алкохола, а не той мене. Поне засега.
(Не съм загубил трезвото смирение, което научих в АА и продължавам в духа на "поне този ден", но без да ходя на досадните сбирки и без да се налага да слушам за ен-ти път едни и същи лични истории и изтъркани проповеди; не ми трябва това лицемерно чувство за братска емоционална подкрепа за да продължавам да стоя далеч от алкохолната злоупотреба.)
Но действително, ако досега опитът ти е показал, че винаги след една бира следват още няколко в рамките на един ден, по-добре да не пиеш и половин чаша до края на живота си.
Но не всички са така. Сигурен съм, че не съм единственото изкючение от тази тенденция. И няма как да се съглася с учението на АА, че пълното въздържание влияе на бившия алкохолно зависим по-благоприятно, отлколкото контролираното микро-пиене.
Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)
|
Re: Към критиката на сухия алкохолизъм [re: Alone911]
