Айде, айде, пак прекомерно емоционална реакция, колкото и сладкодумно стилизирана. Ако те разбирам правилно. Бил съм в АА и веднага ги разпознах онези големи батки - сладокумно-гръмогласните ветерани - дето са там само и само да натякват на околкните колко са велики и същевременно скромни и алтруистични и как въпреки алкохола, животът им е по-як, интересен и значим в сравнение със средностатистическите неалкохолици. На колко хора реално са помогнали с нещо повече от дежурните и пределно абстрактни мъдри съвети, това е друг върпос. За тези типажи АА е необходим мегдан за поддържане на раздут героичен Аз-образ. Това е друг вид зависимост, изцяло групова. Като не ги оценява и уважава достатъчно жена им и децата, поне другото им семейство - АА- да им пообърне подобаващо изслушващо внимание. Не, че не могат да помогнат с този си бащински ентусиазъм на по-скромните си и мълчаливи братя и сестри, но често не си дават сметка за евентуалните противоположни ефекти върху микроклимата на групата. Това са моите директни впечатления.
Всеки си измерва живеенето и животуването от личната си базова линия. Моята беше откакто (условно казано) преминах от пубертет към ранна зрялост. Аз не твърдя, че съм постигнал много в живота в сравнение с този или оня, но твърдя, че сега - когато пия умерено - съм по-добре от злоупотребителско-алкохолния си период. Много, много по-добре. Както съм по-добре и от периода отпреди това, когато пак пиех умерено, но за разлика от сега, все някой друг ми беше виновен и все си търсех и намирах оправдания да се скатавам от работа, от задължения, от отговорности, от необходими конфликти, с една дума от живота. В сравнение с тогава сега съм повече от окей и продължавам да напредвам, мотивирано, планирано, котролирано, без да очаквам чудеса и безвъзмездна помощ от филанкишията. Донякъде затова ми помогна и принудителната криза със спирането и абстиненцията, която ме удари незабравимо в чутурата и силово ми наля акъл (тъй като съм вярващ православен християнин, това интегрирам в автобиографията си като болезнена отрезвяваща Божия намеса, без да ангажирам външни хора с отнологичната истинност на това обяснение).
И в тази връзка, уважаеми Sandu62, считам, че не дължа нито на теб, нито на който и да било друг потребител повече подробности за зигзагите и асимптотите на моята скромна биография. А ичаче, можеш да пишеш и на принц Чарлс и на някой съседен клошар, че ги каниш да ти светят на работното място, ама деловият етикет изисква да имаш предвид немалко вероятната възможност, че и двамата биха могли да са заети с нещо друго, освен да приритват от радост, че Sandu62 им е оказал тази незаменима чест. Поздравления, че и ти я караш по-добре, отколкото в кърканделческия период. Но чудеса не стават - ако ти е била висока базовата линия, алкохолизмът не може да я пречупи под малък ъгъл; ако ли пък е била ниска и е станала още по-зле, после АА и въздържанието не могат да я направят като на онези, на които по дифолт е била висока и с тенденция постоянно да нараства. Спрямо следното наблюдение, вярвам, нямаме две мнения - при равни други условия е много, много по-добре да не се злоупотребява с алкохола, отколкото да се злоупотребява. А вече по какъв точно начин, с каква програма и стратегия да се придържаме към трайно незлоупотребяване с алкохола и подобряване на базовите си линии, това е друга, доста по-различна хава.
По отношение на нея АА няма последната дума.
Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)
|