"Не знам кога да спра да пия" са думи, които чух от една страдаща в клиниката на 4 - ти километър. Не само ги чух, преживях ги с тази страдаща - млада и красива жена. Тя не споделяше, че има алергия. Тя не споделяше, че има обсесивна мисъл, когато реши, че иска да вкара едно и когато поиска да вкара едно, нищо и никой не може да я спре. Тази страдаща не иска да идва в АА, защото е известна певица/но аз лично не бях чувал за нея, нито я бях виждал, защото се занимава с музика, която на мен не ми харесва/ и се страхува за имиджа си. Тя не чува или не може да чуе засега, че ние спазваме Традицията на АА за лична анонимност/защото Обществото на АА не е анонимно/ пред пресата, радиото, телевизията и киното. Но тя вече знае за АА, защото преди да се срещнем не знаеше. И може да дойде, когато пожелае. Но може и да не дойде. За мен по две причини:1. Цитирам от главата "Има изход", Голямата книга на АА - "След това идва тежкият пияч. Неговите навици могат да бъдат толкова лоши, че постепенно го увреждат физически и умствено. Може да умре преждевременно. Ако се задействат достатъчно силни мотиви - лошо здравословно състояние, влюбване, смяна на обстановката или лекарско предупреждение, този човек може също така да спре да пие или да започне да пие умерено, въпреки че това може да се окаже трудно и свързано с известни главоболия и дори с необходимостта от лекарска помощ." Какво точно показва за мен този цитат? На първо място - толерантност в действие, а именно - "дори с необходимостта от лекарска помощ", но не и да се правим на господ, ако задължително допълним - с необходимостта от АА. Защото АА е за тези, които го желаят, а не за тези, които имат нужда от него. Защото в АА не поставяме диагнози. Защото на никого не мога да кажа, ти си алкохолик от моя тип и прави това, което правя аз, защото, ако не го правиш ще пукясаш. А аз от какъв тип съм? Ами пак цитат от главата "Има изход", Голямата книга:" Но какво да кажем за истинския алкохолик? Той може да започне като умерен пияч; може да се превърне или не в постоянен тежък пияч; но в определен момент започва да губи пълен контрол над алкохола, щом веднъж започне да пие. Ето човекът, който ви озадачава, особено с пълната си липса на контрол. Когато пие, той извършва абсурдни, невероятни, трагични неща."
2. Защото не искам да се правя на господ и не знам какво Бог има за тази прекрасна, млада, страдаща жена.

Когато разбрах, че имам нужда от помощ, когато главата ми беше празна от всякаква друга мисъл, освен тази, че аз САМ не мога да се справя с алкохола, че аз САМ не мога да победя алкохола, точно в този момент видях в нета тези две букви АА, които нищо не ми говореха, нищо, че бях вече на 50 години, нищо, че не бях влизал в клиники, нищо, че не бях пил хапчета...

На мен никой не ми каза, че съм алкохолик. Но аз още на първата сбирка споделих, че съм алкохолик. Още не мислех, не вярвах, че съм истински алкохолик, но го казах, защото/тогава не съм бил честен, толкова съм можел/исках да се харесам на тези хора. Те казваха, че са алкохолици, споделяха за себе си, почувствах се на моето си място още на първата сбирка на АА и не можех да допусна, че ще кажа - аз не съм алкохолик, или нищо да не кажа. Може и да съм се страхувал да не би да ми кажат:"Ами ти не си като нас, обирай си крушите и изчезвай!" Аз не исках да изчезвам от това място. Аз на секундата усетих, преживях истински, че имам нужда от тези хора. Не знаех, не бях чувал за Трета Традиция на АА:"За наши членове трябва да бъдат приемани всички, които страдат от алкохолизъм. Поради това не можем да откажем прием на никой, който иска да се възстанови. Нито пък членуването в АА може да се основава на пари или подчинение. Всеки двама или трима алкохолици, които са се събрали на едно място, за да водят трезв живот, могат да се нарекат група на АА при условие, че като група нямат други цели." Първо, без да го обяснявам, щото не съм професор, не съм проповедник, не съм фарисей.., но за мен точната емоция в думи е - "за да водят трезв живот", а не "за да останат трезви". И не каквото и да значи това, а за мен много значи в една дума - преживяване, не измисляне. Това пък вече, каквото и да значи това. И точно тук споделям, за мен, тук му е мястото, кратката форма на Трета Традиция на АА:"Единственото условие за членство в АА е честното желание да се спре пиенето." Ако ще съм толерантен не само в молитва и приказки, ако на действие, а не на разбиране ще казвам, че освен всяка друга характеристика болестта алкохолизъм включва и това, че е прогресираща, то да, твърдо да, пак за мен - в АА има тежки пиячи, членове са на АА, спират да пият, нямат нужда да практикуват Програмата на АА и аз ги разбирам и съм благодарен, че сме полезни така, че те никога да не достигнат до моето положение - безнадеждният, истинският алкохолик. Аз без да се опитвам всеки ден да прилагам тези дванадесет духовни принципа в деня си, без да практикувам духовността, а не да чета за духовността, не да знам за духовността, няма как в един момент в "бяло петно в съзнание" в мен да не се задейства безумната идея, че мога да изпия едно и този път ще знам кога да спра, ще мога да спра. И стигам до третия компонент на алкохолизма - духовната болест.

"Втората част на Първа стъпка/която за мен е духовен принцип/ казва, че животът ни е станал неконтролируем, неуправляем. Дълго време си мислех, че моят живот е станал неуправляем, заради всички лудости и безумия, които правех, докато пия - например, автомобилни катастрофи, нараняване на хора без да искам, провалени лични взаимоотношения, изгубване на работата, семейни проблеми, затвор, клиники и т.н. Всичко това не е безумието, за което се говори в Голямата книга на АА и че тези неща от живота ми не са това, което го правят неконтролируем. Разбира се, всичко това може да бъде класифицирано като "неуправляемост", но това е само външната й част. Неконтролируемостта, която Първа стъпка посочва е вътрешната неуправляемост на моя живот - БЕЗПОКОЙСТВО, РАЗДРАЗНИТЕЛНОСТ и НЕДОВОЛСТВО/негодувание, неудовлетвореност/, които съм изпитвал още много преди да посегна към първата си чаша с алкохол. В главата "Как действа програмата", терминът "вътрешна неконтролируемост" е употребен като определение на третия компонент на алкохолизма - "духовната болест". Нашата книга ни обещава, че когато "духовната болест се преодолява, ние се изправяме умствено/първият компонент - "умствената обсесия"/ и физически/вторият компонент - "феноменът на непреодолимата жажда", повтарям с големи букви, ЕДИН ВИД алергия/. Умствените и физическите причини за болестта алкохолизъм "спят"/в ремисия са/, след като "духовната болест" се преодолява всеки ден."

Аз в това се идентифицирам. Аз на това се доверявам. Аз това мога да предлагам , но не и да налагам, защото на действие, а не само на думи, не желая да се правя на господ. И кой съм аз да казвам кой е Истинският Бог?! И кой съм аз да казвам, че познавам Истинският Бог?! Моят Бог е Исус Христос, но кой съм аз да го налагам, кой съм аз да казвам, че Той е истинският?! За мен Бог е един. Ако ще говоря, ако ще се моля да обичам, както Бог мен обича, кой съм аз вместо да бъда полезен, да помагам на братя и сестри, които се идентифицират с моята болест, които страдат като мен, да им налагам в Кого да вярват и на Кого да се доверяват?!Личната среща с Бог е интимна работа. Личните взаимоотношения с Бог са интимна работа - нашата Единадесета стъпка. Но преди да стигна до нея, имам доста работа, през доста духовност в действие, в активност да премина, част от Духовната програма на АА. И за мен, не сам. С моят спонсор. Ако не ви харесва думата спонсор, измислете си друга дума, която да ви носи точната емоция. Например, довереник. Все едно. Аз се доверявам на моят спонсор и когато мълчи, защото и мълчанието му ме провокира към действие, не към измисляне и не се страхувам да сгреша. Аз не се страхувам, ако моят спонсор сгреши, защото освен алкохолик, той е и човек. И не е моя работа да го упреквам и да се виня, що така съм направил, що иначе съм направил, що съм послушал, що не съм послушал... Но мога, ако искам, да си признавам грешките и ако е Божията воля да не ги повтарям или ако греша да не наранявам. Ами не знам Кой е Истинският Бог, но знам, че Който и да е Той не стои на върха на каквато и да е йерархия, не е в която и да е религиозна организация, но е там, където хората чувстват принадлежност един към друг, полезни са един на друг. Моето "там" е Обществото на АА, а не религиозната организация на АА.И никого не приобщавам, и никого не призовавам. Но мога да споделям. И да не очаквам. И да се доверявам на Втора Традиция на АА:"За нашата обща цел има само един върховен авторитет, този на любящият Бог, така, както Той се отразява в груповото ни съзнание. Нашите ръководители са само облечени в доверие служители. Те не управляват."

Аз съм щастлив, че мога да преживявам благодарността. Имам такива моменти. Може и да са малко, но вече имам такива моменти. Преди да дойда в АА, в повечето случаи успявах да кажа едно "кисело благодаря", "едно користно благодаря", "едно лицемерно благодаря" и т.н.

Господи, моля Те за вдъхновение, а не за объркващо и измамно своеволие в деня ми, в действията ми, предизвикано единствено и само от чувството ми за себеправедност и извънземен интелект. Да бъде, Твоята воля. Амин.