Преди време говорих с майка си нещо и стана дума за това как тя все още е уплашена или наранена от това,което съм правил докато пиех. Аз я попитах тя как смята и дали съм искал да правя това,което съм правил-имайки в предвид пиене и пиянски простотии. Тя ме попита тогава защо съм го правил и аз и отговорих,че за това не мога да говоря с нея на тая тема,като с това разговора ни бързо приключи....
За първи път почнах да пия преди 35 години и си пиех така все едно,че това беше единственото нещо,което винаги съм търсил дотогава. За пръв път спрях да пия преди 28 години за около една година и от тогава та до Анонимни Алкохолици близо 22 години аз не спрях да се опитвам да пия като хората,а в последните близо 15 години та и повече-просто да спра тотално да пия,което така и не успях да направя. Сега съм на 49 години и не пия алкохол,не вземам лекарства-променящи съзнанието вече седма година,а не пуша вече шеста година,с което не се хваля,а просто ми е Подарък от моя Бог както си Го разбирам. Не се хваля с това,защото наистина нямам никакъв принос за това Чудо,което ми беше подарено в Анонимни Алкохолици. Имах чудесна служба,която обожавах,но която загубих поради своето "неправилно пиене на алкохол". Имах чудесно семейство с прекрасна съпруга и също толкова добри и чудесни деца,което също загубихи поради "прекомерната употреба на алкохол". Загубих си и здравето,което някак си бях успял да запазя що-годе вследствие на постоянното спортуване по всякакъв начин. Накрая вече останал като вълк-единак с майка си без да мога да работя вече нито исках да живея,нито да правя каквото и да е,а просто се опитвах да пия или да не пия,но рано или късно отново посягах и ставаше от зле по-зле. Няколко пъти се опитвах да се трепя,което слава Богу не успях да направя,но така или иначе вече не ми се живееше в тоя непрестанен АД,който аз сам си бях натворил. Три пъти бях в алкохолна кома,доста пъти бях по изтрезвителните,като вече накрая не исках да се показвам в Полицията,защото имаше доста хора,които лично познавах и не исках повече да ме виждат така. Всичкото това продължи до Анонимни Алкохолици,където беше и е единственото място,където първо спрях да пия,после да живея без да пия и мисля за пиене,но най-вече това беше мястото,където открих своята Висша сила,която наричам Бог,и която ми дава всичко,от което се нуждая,при положение,че правя това,което се иска от мен.
След това наистина кратко споделяне от моя страна и след тия непрестанни над 20 години опити да не пия и да живея без да пия,бих ви задал един простичък въпрос,на който дори сам аз не успях да си отговоря.
При положение,че толкова много години исках да спра да пия,при положение,че опитвах всякакви възможни начини за да спра да пия и да живея без да пия,при положение,че имах прекрасни семейство,здраве и престижна работа искам да попитам някой,който би ми отговорил някак си по-простичко и смислено на въпроса:
Ако наистина имах някакъв избор относно своето пиене и непиене и въбще относно всичко това,през което преминах,което преживях/и което не пожелавам и на най-големия си Враг/ ,дали щях да правя това,което правех близо 30 години, или просто ей така трябваше още "по-просто" да си кажа,че просто не трябва да пия и да спра да пия?......
Най-големия ми Подарък в Анонимни Алкохолици е не самото спиране на алкохола и вскякаква дрога въпреки,че това наистина е най-важно от всичко,но най-скъпото,което беше ми обещано преди години наистина се сбъдна за мен. Това,което ми каза спонсора по програмата на АА относно Свобода,за която дори не съм си и мечтал наистина се сбъдна. В АА намерих не само единствения начин да не пия и да не умирам,но също така и точно тази Свобода,която ми беше обещана,и която е достъпна за всеки,който просто се хване да действа по програмата за възстановяване от алкохолизма.
Бъдете здрави и трезви,и Бог да е с вас!
Бъди себе си.
|