|
Днес почивам и мързелувам. Ама, може само да си измислям, че мързелувам. Лежа в леглото и в главата ми въпроси, без да си давам зор, задавам въпроси на Бог и искам отговори, и се моля за отговори. И как един човек не ми влиза в главата, с когото да споря, да го наддумам, да го поставя на мястото му - да ме завладее това изпепеляващо, объркващо, сломяващо чувство как ги разбирам нещата, как ги знам нещата, как само аз и единствено аз мога всичко да свърша, защото ако не оправя целия свят в главата си идва безпокойството, негодуванието, раздразнението, започвам да се чувствам кух, празен вътре в себе си, нещо ми липсва и идва страха, после гнева, после самосъжалението, че за нищо не ставам, че нищо не мога, че съм нещастен, отхвърлен, забравен...И какъв избор имах? Или да се заплющя, или да спретна един мини или грандиозен скандал на някого или на няколко, или да гепя някого или няколко да се оплаквам колко съм прав, а пък никой не ме разбира...Днес не е така. И днес не е така, само за днес не е така. Нямам очаквания за утре, даже нямам очаквания за след пет минути, например. И получавам отговори. Отговори не само и единствено в моята човешка логика - от устата на друго човешко същество, от истинско преживяване, споделено в думи от друго човешко същество, от прочетена книга, пълна, може би със самата духовност и Истина...Отговорите са в мене, не в ума ми, не в сърцето, там където е моето сърце, а в мене. Не знам какво е това "в мене", но се доверявам, че не е от мене.
Какво има да споделям с човек, чиято цел, чийто смисъл на живот е да пие всеки ден или през ден по 50 грама алкохол, за който спазването на традиции, ритуали - сватби, мадби и брадви е свързано на всяка цена с приемането на определено количество алкохол, а моята цел е да мога да живея ден по ден без алкохол и пак да ходя по сватби, мадби и брадви, и пак спазвайки традиции и т.н. Какво нездравословно, какво не богоугодно има в това да изпия една чаша вода, сок.., но не и алкохол, по простата причина, че водата не съм я измислил аз. Не казвам "нито капка алкохол", а без алкохол щото съм алкохолик от безнадеждния тип и тези три думи в кавичките, лично на мен ми носеха това послание - нито капка до края на живота ми, значи голяма борба ще се води с алкохола, ще трябва да го побеждавам. А пък аз вече, не си го признавах, но усещах, че битката с алкохола съм я загубил. Нямах нито сила, нито воля да водя битки и да побеждавам алкохола. Въобще пък не беше в моята логика през целия ми съзнателен живот преди да дойда в АА, че бих могъл да победя, ако призная поражението си и то пред алкохола. Толкова победи имах в живота си, които само моето болно аз печели и толкова много загуби имах, за които никаква, ама абсолютна никаква вина няма моето болно аз, а Бог. Щото аз за Бог се сещах, когато губех. Тогава отивах в църква да се моля, ама между молитвите подхващах някоя и друга разправия с Бог - Ти на мен нищо не ми даваш, на другите даваш, мене все ме прецакваш...Ама, когато започнех някоя добре платена работа, с много мангизи, например, това беше благодарение единствено и само на моите - интелект, талант, образование, контакти...В това Бог нямаше пръст.. Много просто, едно към едно давам пример, ама пък мисля, че е разбираемо, понятно и ме кара да правя, а не да чета мъдрости, които много ми харесват, ама нямат нищо общо с действията ми в живота.
Когато взех ресторанта с жена ми в края на 2010 година, няма клиенти, няма оборот и се започва с въпросите към себе си - как ще платя наема, как ще платя заплатите...И понеже всичко мога, всичко знам, единствено аз мога в моята логика да намеря решение за проблемите, "решението" идва - кредит след кредит. Ама как ще ги връщам тези кредити, когато няма клиенти, не че не искам да мисля, не мога да мисля, нямам капка здрав разум. Ама иначе в началото контролирано всеки ден пия капки алкохол.. Отварям ресторанта в 9 часа сутринта и без никой да ме види/а пък не само жена ми ме е виждала/за отскок 100 грама водка, ефекта на алкохола в началото го имаше, отпусках се, махах главата си и няма проблем. Има проблем. В началото проблемът беше, че парите от кредитите се стопяваха, клиенти нямаше, приходи нямаше...И ето ти пак "решение" в моята логика. В рамките на пет месеца ефектът от 100 грама водка постепенно изчезваше, допълвах го с нови 100 и още сто.., докато накрая нямаше ефект и за секунда, все едно, колко съм изпил. Нямах избор. Нито можех да пия, нито можех да не пия. Започнаха белите петна, не знаех кой съм и къде съм. Персоналът правеше каквото си поиска, по - точно нищо не правеше, защото от сутрин до вечер виждаха срещу себе си собственик, който е алкохолик, който пие и не знае кога да спре да пие, и не може да спре да пие. Аз не знаех, че съм алкохолик. Не знаех, че алкохолизмът е болест. Имах друга представа за алкохолиците - мърляви, самотни, ровещи в кофите за боклук, вонящи... "Празните емоционални призиви" на жена ми, дъщеря ми и някои истински приятели не помагаха.
И когато дъщеря ми излезе на квартира, казвайки ми да забравя за нея, че аз не съм й баща... И когато жена ми отиде в Гърция да работи, казвайки ми, че не ме зарязва, но ей така, заминава, защото не може да ме гледа как се самоубивам...Чак след един месец, след поредния запой, след поредното бяло петно когато се събудих вкъщи сам, без работа, без пари... Не знам как стана, вместо да тръгна да търся пари, вместо да тръгна да търся на кого да се оплаквам колко съм готин, а пък колко не ми върви в живота, колко за всичко съм прав, а пък нещастен... Усетих, почувствах, поисках помощ. Не знаех, дали съм алкохолик, но не можех сам да се справя с алкохола. Не знаех как да се справя сам с алкохола. Мисля, че в този ден, без да съм чувал за АА, без да ми е минавало като мисъл, но е било в мене, признал съм си го - алкохолът ме победи. Вече съм го споделял, още същата вечер присъствах на сбирка на АА. Не исках да се отделям от тези хора. Страшно дълго ми се виждаше това от петък, чак в понеделник да бъда отново на сбирка. И някой каза, и сега го чувам:"Утре ще ходим на сбирка на АА в Пловдив."Не чаках никой да ме покани, просто казах:"Аз може ли да дойда, без да ми мине мисълта през ума, че аз нямам пари, с какво ще ходим..."И така до днес.
Аз не пожелах веднага да практикувам програмата на АА със спонсор. Пожелах го в момента/точно след два месеца/, когато си дадох сметка, че аз не полагам никакви усилия, за да не пия, не ми се пие. Но мигновено си спомних, че имам достатъчно дълъг период в живота си без алкохол, когато се оправях сам и оправяйки се сам, отново стигнах до алкохола. Този път пожелах да опитам това, което се предлага в АА. Знаех, че можех да се откажа, когато поискам. Защото на мен в АА нищо и никой, никога не ми е налагал. Напротив, има моменти, в които аз съм се опитвал да се налагам в заблудата, че съм полезен, в заблудата, че съм честен. Защото нищо не съм преживял от Втора Традиция на АА:"За нашата обща цел има само един върховен авторитет, този на любящия Бог, така, както Той се отразява в груповото ни съзнание..." Ама, аз имам още много да преживявам и затова не се страхувам да правя грешки, но се моля да ми се откриват, да имам честност и сила да си ги признавам, а не да ги замазвам.
Благодарен съм на всички в АА. Господи, благодаря Ти! Да бъде Твоята воля, а не моята! Амин.
|
Re: Ако имах избор.... [re: stefko_aa]
