Той тръгна. От май до септемри имаше дни, в които правеше и по седем бона оборот. Ама пък тогава пиех, защото тръгна и в главата ми измислици - премислици какво ще правя, когато пак дойде късната есен, зимата и пак правя днемвно по двеста, триста лева оборот, какво ще правя, какво ще правя???!!! Имах "решение", имах "изход" - алкохол, яко алкохол. Ако това се случи сега, знаеш ли какво щях да направя? Щях да напусна ресторанта още на третия месец. И знаеш ли защо? Защото нямаше да се притеснявам какво ще кажат всичките ми приятели и познати, ако кажа, че съм се отказал, ако можех да си призная, че не съм успял. Не понасях поражение, не приемах поражение - гордост и яко себецентриране във всичко. В здрав разум, в здрави емоции, а не само физически трезвен, нямаше и един кредит да взема. Ама, знаеш ли, не знам, дали можеш да схванеш, че с днешна дата приемам точно това, което ми се е случило и то точно както ми се е случило, защото при всякакви други варианти, днес нямаше да съм това, което съм. Нямаше да мога да се срещна с кредиторите си и да им кажа точно какъв съм и точно какво съм направил и защо съм го направил. Кредиторите ме чакат, защото приходите, които имам от това, което работя и жена ми, което работи в момента не са достатъчни - хем да покривам всичко по кредитите, хем да мога живея в достатъчност със семейството си. Никога не съм мислил, че ще ми се случи това непознати хора да ме разбират, защото умирах от страх, а си измислях, че не ме е страх от нищо и изисвах да ми съчувстват, да ме съжаляват, да ме разбират. Сега нищо не изисквам, защото погледът ми не е в това, което нямам, а в това , което имам. а аз имам много. И сегашното "много" не включва нищо от измисленото ми в миналото "много". Спя, ако знаеш, само как спя. Лягам и заспивам. Не умирам от страх какво ме очаква в утрешния ден, защото се доверявам, че каквото и да се случи, не може да бъде това, което ми се случваше. И защото мога да живея, мога да живея, да дишам свободно в днешния ден.Каквото и да ми се случи, то не е завинаги. Всичко се променя, нищо не е на живот и смърт. При хората, които носят покоя в себе си/все едно как го постигат/ нищо не е завинаги, нищо не на живот и смърт. Не се оплакват. Не се чудят с кого да започнат да спорят, за да се почешат където не ги сърби. Ако всичко това не беше ми се случило така, както се случи, нямаше за мен друг начин да открия АА. Най - хубавото нещо в моя съзнателен живот е Братството на АА и всичко останало само на пръв поглед изглежда, че е на второ място в живота ми. Може и на второ място да е, но е с друго качество. Алоне, можеш ли да се опиташ, поне да се опиташ да схванеш, че нечий друг живот, моят живот, може би се случва, извън твоята логика за случване на нещата, извън твоята логика за живеене, извън твоята логика за преживяване и неприживяване на каквото и да било, извън всякакви доказани и недоказани схеми, извън всякакви написани и ненаписани думи, мисли, мъдрости, където и да, от когото и да е, и както и да е?

Мисля, че ще ти е полезно да не ми отговаряш веднага...

Благословен сън.

Редактирано от Sandu62 на 30.11.14 23:49.