Да ти кажа..бил съм и по-добре.
Искам да преборя гнева в себе си.
Проблема е работен..работата.
Или по-скоро как се държат към работника.
Не може да искаш отношение..ако не го даваш.
Това наблюдавам всеки ден и от колеги и от началници.
Всеки се мисли за най-големия тарикат да те извози.
Затова съм им обявил тиха негласна война.
Режат в часовете и парите..компенсирам с болнични .
Час за ден връщам.
И не влагам нито чуства вече..нито една стотинка в мафиотската им фирма на наши и ваши.
В Норвегия..забележи.
Винаги има начини и средства.
Иначе се държа..живея за семейството..не пия..не пуша..всеки ден с малките си борби на различни фронтове
Понеже имам правото да реша когато не ми дават нищо..и да не получават нищо.
Не съм природно такъв..друг съм.
Продукт съм на обществото и фирмата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите