Къде прочете ме се муствам поцедител и пр.
И вечно прав.
Напротив и аз греша.
Но си признавам грешките си.
Дори и да ми е неприятно.
И се старая да ги премахвам.
Напротив...на другия полюс са моите шефки..познати и приятели..
Доколкото изобщо имам такива.
Те повечето..са вечно прави..дори и да правят грешка сред грешка.
На почти всички от тях,не съм чул едно единственно извинявай да ми кажат.
Когато грубо са ме погазили с нещо.
Имам преценка и възпитание..имам първите 7 години.
И никога не съм се държал безцеремонно с хората.
Ако съм грешал съм търсил начини за извинения и помирения.
Но ми е чудно..как хората никога не мислят преди да прегазят човека насреща.
Това важи най-вече за хора на възлови позиции с власт.
Като моите две шефки в работата.
Оперирани са от чуство за вина и самокритика.
Те никога не грешат.
Или ако са допуснали мъничка чудовищна грешчица..било човешко да се греши.
В други времена..честна бих ги разпънал на кръст с пирони.
Стигматизирани за назидание.
Но живеем във век на псевдодемокрация и педалски ценности.

Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!