В този твой пост се припознавам на 100% в тебе. Но знаеш ли в кой период от живота ми - от 1998 година до 2006 година. През тези цели осем години не съм пил алкохол. Чувствал съм се победител. Измамно съм се чувствал победител. Чувствал съм се месия, единственият месия, който носи всичката истина за всичко - защо, точно кога и точно как трябва да стане. Странна работа. Хем победител, хем месия, който знае как ще оправи света - тихомълком, а пък се разправям с всеки и с всичко и оставам неспокоен, неудовлетворен, нещастен и винаги НЕРАЗБРАН. И живея с илюзията за деня, в който всичко ще бъде както на мен ми харесва. И не ми идва на ума, от какъв зор щом на мен ми харесва, трябва да е правилно и полезно не само за мен, ами и за целия свят около мен. Усещам нещо нередно в цялата работа и се измъквам в измамна честност, казвайки - аз ще продължавам да се боря, щото да се боря за мен означава сила, любов, толерантност. Ако се опитам да разбера някого, за мен означава слабост, лицемерие...И така осем години. Не знаех, че алкохолизмът е болест. Ама аз изобщо не допусках, че съм алкохолик. Какъв алкохолик, каква болест след като ден по ден цели осем години не посягам към първата чаша, без да знам, без някой да ми е казвал че не трябва да посягам към първата чаша, щото в този период си нямам халхабер за АА. През есента на 2006 - та изпих може би 100 - 150 грама уиски, за да се отпусна, щото дъщеря ми, само на 17 години излезе на квартира с гаджето си и аз откачих, щото не ми харесва дъщеря ми да излиза не на квартира, ами точно с това гадже, щото не одобрявам това гадже. Три години пих котролирано, като другите, дето имат избор в пиенето. И пак заблуда. Що си мисля, че пия котролирано? Щото за този период имам само едно бяло петно, само два скандала с жена ми, само... разни други измишльотини на голамата ми глава. И ходя на работа. И имам лека кола. И нося пари вкъщи. И щото за мен това е любов, грижа, толерантност. Ха - ха - ха. Ама, голямо ХА - ХА - ХА!!!И В следвещите две години, до 21.06.2012 година стигнах там, където бях в края на 1997 година. А къде съм бил, точно на теб мисля, че не е редно да обяснявам. Щото ти знаеш къде съм бил.

Дъщеря ми завърши българска филология в СУ. Работи. Има гадже, но не онова, заради което се запуках. И въобще не се напъвам да го харесвам или да не го харесвам нейното гадже. Щото е нейното гадже. И може би ще заминат до два месеца в Англия да живеят и работят в Лондон. Хич не ми е полезно да взема да пустосвам държавата, в която живея...Щото Лондон е на Земята, не е на Марс. Ако решат да отиват на Марс, тогава ще му мисля, а сега, ако искам да съм нещастен и прецакан, мога да измислям. Аз не искам. Знам защо не искам и знам какво да правя, за да не стигна до това - да взема да поискам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Sandu62 на 01.09.14 08:27.