Re: Още един промит мозък / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

"Това, което щях да слушам, щеше да бъде човешкият опит, сила и надежда. Това го можех."

Аз не го можех. И все още има моменти, когато пак не го мога.
На първата ми сбирка на АА, освен че се споделяше, се чете и "Мнението на лекаря" от Голямата книга на АА. Не можех да си купя книгата, защото нямах пари. Поне още месец - нямах пари. Много хубаво, че не съм имал пари. Не пропусках сбирка. Ако някой се чуди какво е Неговата воля, ей това за мен е Неговата воля - да нямам пари, да не мога да си купя Голямата книга и да ходя на сбирки. Щото от никого не поисках пари назаем, никой не ми подари Голямата книга и никой не ми каза, ти трябва да идваш на сбирки. Това последното не е вярно. Все някой е казал, идвай на сбирки, но не съм го чул. Не съм го чул, защото умът ми бе обзет от мисълта:"Какво мнение на лекаря, какви пет лева?" Нищо конкретно не чувам, не виждам, не разбирам за болестта алкохолизъм. Щото намирах време/нали нямам книгата вкъщи, а тогава не знам как да влизам в сайтове/, я когато отида по - рано на сбирка, я в почивката на някоя сбирка, да чета "Мнението на лекаря". И как да стане тази работа, когато съм интелигентен и веднага се възмутих - какъв е този лекар от далечната 1934 година, то и името му едно такова никакво, Силкуърт и никакви факти, разбирай изследвания, диаграми, криви, резултати от проби с апаратура, последна дума на техниката. Лекарят изказва мнение в резултат на дългогодишни наблюдения, работа с хиляди алкохолици...А това е опит. Тогава мен опит не ме интересува и щото пак аз съм много умен и интелигентен. Ама, всичко това, което сега пиша тогава с никого не го споделям. Защо веднага не извисих мощен глас и важно да изръся мнението си, какви са тези врели - некипели, какъв е този доктор, каква е тази алергия?.. Такова поведение не е моето поведение. Да не разбирам за какво говори доктор Силкуърт и да се доверявам, че това е болест и да искам неистово да схвана тази болест, да искам да я пипна тази болест, да искам да я проумея тази болест и то точно в АА, не някъде другаде/на симпозиуми, на семинари, в дебели книги и учебници, при професори, доценти, доктори.../, това пак е Неговата воля. Ама, тогава не съм знаел. А това да не знам тогава, пък е Неговата милост. Все пак, на една сбирка в почивката, питам една алкохоличка с възможно най - тихия гласец, който мога да извадя:"Х., няма ли някакви нови изследвания, някой друг лекар от по -нови времена, ами много е далечна тази 1934 година?" Тази алкохоличка ми отговори нещо с точния тон, с точната ирония, с точните думи в точното време на точното място, защото не се обидих, защото не зяпнах веднага да плямпам. Защото за първи път гениалният ми ум не се напъна да измисля, а се замисли. Ама се замисли, нито позитивно, нито негативно, просто се замисли и никакво измисляне. Та, какво ми каза алкохоличката:"Точно за тебе, специално за тебе, нов Коперник ще измислим, нов Коперник ще изтипосаме!"Това пак е Неговата воля, а не моята. Аз да не започна да споря?!