При мен, Spiritual, всичко опира до честността. Каквото и да направя, каквото и да ми се случи, както и да реагирам и т.н., за да се върна в покоя, за да се върна в състоянието на усещане, за което съм свикнал по навик с думи да изразявам, "добре съм"/каквото и да значи това "добре съм"/, си задавам простия въпрос:"Честен ли съм?" И това задължително включва да не бъда, ако мога, не преднамерено, не прибързано, не користно... честен, а просто честен пред себе си, безмилостно честен пред себе си. Само така мога да видя истинската причина, само така Бог ще ми открие моята грешка, защо се възпламенявам, защо се нъпъвам и товаря с много работа, защо не ми се ходи на сбирка на АА, защо съм отишъл в съденето на еди кой си, уж с правилни мотиви...Трудността идва от това, че с моята честност не бих искал да наранявам другите. Той и затова Бил Уилсън казва, да бъдем честни в благоразумие, любов и толерантност. С мисълта, че съм честен е хубаво да липсва идеята, че съм прав, че раздавам справедливост. Така, може би, няма и да наранявам и да правя едни и същи грешки. Пак казвам, трудна работа. Затова са 10 - та и 11 - та стъпки.
В средата на май ми предлагат втора работа. Приемам. Аз само си мисля, че съм честен в мотивите си, когато приемам втората работа. Казвам си, аз мога да отделям сутрин и следобед по час и половина за тази нова работа и ще остава време да си върша спокойно и основната работа. Смътно у мен е чувството, че ще се претоварвам, ще се уморявам, но отхвърлям всичко това и не съм честен. Защото истинският мотив да започна тази работа е за пари, за повече пари. Аз само казвам, че живея в достатъчност, а на практика правя друго. Не чувам, не слушам интуицията си, не чувам Бог. И знаеш ли какво стана? Откраднаха ми близо хиляда лева. Не се разгневих. Не пустосвах този или онзи. Грешката, интересуваше ме единствено и само моята грешка. Бях си оставил, ей така, безпризорна чантата с парите. Не търся виновни. Това не ми върши работа. И друго чух, когато останах насаме с Бог, че този "крадец" има по - голяма нужда от тези пари. Бог има друго за мен. Нали се моля да приемам нещата, които не мога да променя, нали се моля не да бъда разбран, а да разбирам, нали се моля за търпение, смирение...Честно приех всичко в тази ситуация, покоят дойде, а с него и благодарността. Повече няма да работя на две места. И знаеш ли какво се случва сега? Трябваше да не работя август и септември, няма проекти, няма да получавам и пари. И ми откраднаха хиляда лева. Не го мисля. Аз не мога да го променя. Не полудявам. И от Нищото Spiritual, ми предложиха работа в един немски документален филм, само за август. Мисля, че ме разбираш. Пусни контрола не означава нищо друго, освен пак същото, просто пусни контрола. Трета стъпка, ако ще казвам, че я практикувам, за мен значи само едно - правя днес това, което мога да направя, а не което искам. И вечерта чисто и просто съм благодарен. И утре е ден, но без плановете на болното ми его в цветни мечти.
Хубава неделя от мен, изпълнена в невероятното и полезно чувство на благодарност. И трезва, ей!
|