Радвам се, че доста хора споделят без да влизат в спорове и себедоказване. Това е мъка без край. По повод на спорта. АЗ казвах, че не мога да спортувам, това не мога, онова също..Този вечен хленч ми омръзна. Минах през същото-да искам изведнъж да наваксам. Според мен донякъде тук има и здравословен страх-ние просто не искаме да се връщаме в унинието, спомена за депресията и това, че не можех да се помръдна от леглото беше доста плашещо..Това ме дърпа напред. Но пък вече имам избор-няма да бъда наказана, нито ще изпусна положението-т.е. контрола. Аз вече имам убеденост, че това да поддържаш форма е добро, така че не ме е страх, че отново ще се върна в леговището. А може би точно този дискомфорт от старото е градивен-ние не искаме да бъдем същите и сме нещастни същите. Вярвам, че чрез Висшата си сила всеки се докосва до нещо съвършено различно, което започва да търси. А това е прекрасно!