Бил Уилсън, "Историята на Бил", Голямата книга на АА:

"...Ние, младите, току - що произведени офицери от Плетсбърг бяхме поласкани, когато жителите на града ни канеха в своите домове и ни караха да се чувстваме герои. Имаше любов, овации, война; върховни моменти, редуващи се с веселие и забава. Най - накрая бях част от живота и в моментите на възбуда открих алкохола... В определеното време отплувахме към "онова място". Бях много самотен. И отново се обърнах към алкохола... Посетих Катедралата в Уинчестър. вниманието ми бе привлечено от хумористично стихче, изписано върху стар надгробен паметник:

Хемпшърски гренадир тук почива,
който намери смъртта си,
докат пиеше студена бира.
Загинал от мускет или от халба бира
не ще да бъде никога забравен,
храбрият, добър войник в мундира.

Зловещо предсказание, но аз не му обърнах внимание."




Доктор Уйлям Силкуърт, специализирал в лечението на алкохолизма в продължение на много години, към Бил Уилсън:


"Вие поставяте каруцата пред коня. първо трябва да свалите арогантната броня, която алкохоликът си е изградил. Още в началото колкото може по - сурово му обяснете медицинската страна на неговия проблем. Разкажете за заболяването му, как зависимостта на разума, която го кара да пие в комбинация с физическата алергия на тялото му към алкохола го обричат на лудост и смърт, ако не спре да пие алкохол. Ако един алкохолик поговори с друг за тези неща, това може и да помогне за разрушаващото разума му самомнение."

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Sandu62 на 01.08.14 17:36.</EM></FONT></P><P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Sandu62 на 01.08.14 17:37.</EM></FONT></P><P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Sandu62 на 01.08.14 17:38.</EM></FONT></P><P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Sandu62 на 01.08.14 17:39.</EM></FONT></P>

Редактирано от Sandu62 на 01.08.14 17:42.