|
Да, най-вероятно трудно се разбираме, защото пътят, който аз съм изминала, няма как да го познаваш, също така и не е необходимо да го познаваш и няма как да ме разбереш.
Защо все пак взех отношение, това вече мога обаче да обясня, и се надявам да ме разбереш
На мен АА ми помогна да живея сега, да съм жива, и ако забравя някой ден това, мисля, че ще загубя част от себе си.
Лекари, психолози, социални работници като пострадах нямаше, или момент, лъжа, имаше ги за период от около два месеца, след това ме пратиха да работя, така се процедира при хора с нашето заболяване, болнични не се разрешават за домашно лечение. Нямаше наоколо медици в този смисъл, и трябваше да се оправям някак си, за да продължа живота си, ако искам разбира се.
Аз поисках.
Наистина, прекрасно е това, което пишеш, като от книга, няма думи на ирония, няма насмешка, няма подигравка, няма засягане, няма нищо, дори няма порно ... всъщност вече и по книгите го има в такова изобилие, да не говорим за реалният живот.
Реалният живот, меми2011, нека гледаме реалният живот, в който има толкова подигравки, толкова насмешки, толкова раними хора, толкова болни, толкова мъка, толкова много, че повярвай ми, до голяма степен мен точно това ме промени, реалността, която видях на трезво, без лекарства, без алкохол, без топличкото крило на мама...
Не знам къде я откриваш тази действителност, където хората са дружелюбни и приятни, където са сплотени, и няма нищо лошо, наистина, интересно ми е къде я има ?
Този форум е отражение на част от реалния живот, от живота на хора, които са болни, и за които животът е доста по-сериозно предизвикателство от този на обикновените хора, ако мога така да се изразя.
Това сме хора, които не стартираме по едно и също време и при равни други условия с другите хора, стартираме късно, неумело, неуверено, неравностойно... някои изобщо не стартират.
Лошото възпитание, не ми се отваря дума на тази тема, ти къде живееш, в коя държава, какви хора срещаш, къде ги срещаш, каква телевизия гледаш, какви театри посещаваш, ами то е навсякъде около нас.
Ако е въпрос за се критикува, да се търсят грешки, да се обвинява, мисля, че го можем всички, научили сме го, прилагаме го, усъвършенстваме го.
По-нетрадиционното и интересно е да се научим да не критикуваме, ами да се приемаме такива, каквито сме.
|
Re: Да се уточним, защо се уточняваме [re: memi2011]
