Шаляля, въпросът, който ти задаваш, си го задавам и аз. С какво алкохолиците сме по-онеправдани и защо да не сме имали равен шанс? Често казано, лично аз нито се чувствам онеправдана, нито пък мисля, че съм имала лош шанс. А пък и през ум не ми минава да смятам себе си за "болен човек". Яд ме е единствено, че загубих сума ти време, за да пия, вместо да се занимавам с по-интересни работи. Проблемът си съм го свела до: "алергична съм към ягоди, съответно не ги ям", "пристрастявам се към алкохол, съответно не го пия". Но преобладаващото самосъзнание на възстановяващите се алкохолици е точно обратното, съдейки от постовете им. Някои се чувстват болни и неуверени дълго след раздялата с чашката. Затова си мисля, че алкохолът, зависимостта към него, а и животът без него след това се преживяват изключително индивидуално от всеки. Напълно възможно е травмите у някои хора да са за цял живот. Всъщност, тази тема, в която пишем в момента, е поставена от Алкажа именно с цел да се направи разграничение между разновидностите на алкохолния проблем. Защото ето - един се чувства напълно здрав и пълноценен, друг обаче, въпреки че не пие, изпитва болезнена чувствителност и по-трудно се адаптира. Значи общият знаменател не важи.
За съпруга ти на този етап, докато още пие, най-полезно е да бъде убеден, че е болен. Така ще му свалиш отговорността за състоянието му и по-лесно ще бъде мотивиран да потърси помощ. Той в момента много се срамува, мисли, че той е виновен. Докато едно "Ти си болен" хем щади достойнството му, хем е жест на загриженост.

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от memi2011 на 06.06.14 14:59.</EM></FONT></P>

Редактирано от memi2011 на 06.06.14 15:00.