Още преди да пия вече очите ми започваха да святкаат и да ходя като с лекота ..Всичките ми приятели знаеха от далече ,че ще пия ..Докато почвах да пия и съвсем в началото всичко беше продиктувано от либидото и страстите ,еуфорията на либидото ,НО малко след това идваше момента на извън всичко и всички, преселвах в друго измерение ,получавах вдъхновение ,имах прозрения ,възможности ,леснота ,простосмърните въпроси в "малки мащаби"не ме интересуваха ,а виждах всичко отвъд хоризонта и обхващах планетата земя . Бях извн нея . .Бях Бог изпълнена със СИЛА , после следваше момента на непреодолимата жажда и се връщах на земята и земните проблеми на момента и тогава вече започваше тичането по "задачите "и мъките .И ужким бях почнала да пия за да съм с другите ,а то се оказвах след този " божествен силов ефирен етап от пиенето " в яки проблеми ,или се карах с всички и ставаше някакв галимация или бях изключително любвеобвилна и нагласях някакви сценарий от които на другият ден ми се искаше да се самоубивам или припадах някъде където не трябва ! Ей такава беше моята работа .Почнах да пия заради духовното си заболяване ,заради отделеността си и постоянното ми чувство, че съм в опасност и под обстрел от всички и всичко ,исках да предотвратя нещо или очкавах ,изисквах нещо и нямаше покой . .Едно говорех ,друго мислех ,трето правех за четвърто мечтаех ,Не бях цялостна ,разкъсвах се между себе си,а другите бяха виновни и искаха да ме унищожат .Живеех на сто процента само спрямо себе си ,а всички ми казваха колко добър човек съм и аз бях приела ,че една от личностите ми е добра ..Хаха а аз трябва да тичам след другите три за да не пакостят на добрата ...Ходех на терапии и психиатри и всички ми кавзах ,че съм много чувствителна емоционално и да спра алкохола .Аз пък съм от тези дето нямат диагноза ..Мдаа Нямала съм съпътстващо заболяване ..Е ,но си бях чисто болна ама от три в едно наречено алкохолизъм 1.физическа алергия ,породена от неправилен метаболизъм на имунната система ,и други нередностти във физиката ,2.умстевенно-емоционално изкривяване , 3. духовна болест = не виждане на реалността ,не чувстване а препускане към послето където най-после ще почувствам нещо ,нямането на днес и сега -затворена система няма оросяване с живота ,природата хората земята въздуха ,който дишам ,само механично пуфтене. .Та мен алкохола не ме загряваше и отпускаше както ставаше при нормалните ми приятели с нормалната духовна болест ,колкото и тежка да беше тя при някой от тях .Не ме караше по ясно да си следя мисълта и да се кефя и веселя, както при тежките пиячи -зависимите които не се променят ,които спират щото не щат да си загубят работата и семействата ,е ще им е крив живота като на всички хора на света но няма да обезумеят от това и да пият до откат . Мен алкохола ми даваше духовно преживяване СИЛА ,което аз като идиотче търсех ден след ден цял живот като исках да е все по- вече и по по по ...Но то стана обратното духовното преживяване стана кратко и на негово място се получи отрязване ,тотално да си почина, да забравя да ме няма като и без това нищо вече не ми се случва ...Като всеки път до последно започвах да пия защото все пак исках да получа ,може би този път ,поне този път това усещане да безтегловност и прозрение и вдъхновение ...То ставаше все по-за малко и по- за малко и накрая изчезна в презиподнята за винаги но и аз отидох там да го търся точно това изживяване само този път може би да го нямеря .Нищо друго не ме интресуваше ..В началото спонсора ми обеща ,че програмата ще ми даде точно това преживяване и тези чувства само, че наистина,а не измамно както с дрогата алкохол и ми каза, че си струва труда . Че черната дупка която с нищо не може да се запълни ще се запълва с духовен опит И наистина духовна ни е болестта търсим нещо неописуемо ,което сме прживяли за малко и винаги ще го търсим този дом .И ден по- ден малко по -малко ,капитулация ,след капитулация ,програмата ни го дава .Колкото толкова на всеки според него си ...Но нещо истинско за мен алкохолика ,който не знаеше, какво е истинско чувство до сега ..