шаляляля,
Какво да ти кажа... аз съм си малко мазохист, и когато един човек ти е близък и го обичаш, си склонен да прощаваш и да помагаш. Толкова ми е мъчно за самосъсипването му, че ми иде да го вържа за радиатора за 2 месеца, барем да му мине всичко. Но първо не живея с него, и второ, не съм убедена, че ако решението за спирането на тая гадост не дойде доброволно, ще доведе до отказване. Вече поне 3 пъти съм му предлагала да се лекува, резултатът е нула. Всички останали биваме определени като такива и онакива, само той е вечната жертва, вечно неразбран и нещастен.
Направо ад някакъв.
От друга страна все се налага да помагам - с пари, с търсене на работа, с не-оставяне сам, пренебрегвайки половинката си, и накрая пак нищо, промяна нулева. Рових за книги, доктори, лекарства, клубове на АА, врачки, екстрасенси... Ама той като не признава, сама как да помогна...
Всеки път като остане сам за по-дълго време се чудя какви ужасяващи новини ще ме застигнат... Господи, защо...?!
Днес не издържах и му вдигнах скандал, казах му да се вгледа 20 години назад и да осъзнае истинската причина за всичките му провали - и в личен, и в професионален план. Последва гневен изблик и обвинения...
Всяка година поне по един път изпада в криза и аз също изперквам от притеснения, особено когато ми сервират поредната доза "истини" около него. Дори като пиша сега съм с аритмия, не мога да ям и да спя спокойно. Накрая аз ще пукна от нерви егати.
Не знам вече.
Просто не мога да си представя да го зарежа, когато е изпаднал в нужда.