"Сега пък ще го съкращават. Пак драма, криза... заемите, чиито срок и размер никой не знае, ще увиснат зловещо. Подтикваме го да бъде активен в търсенето на работа, той някак остава пасивен. Звъня на познати, абониран бил за един популярен сайт за обяви за работа. Като го съветвам спокойно и без укори и обвинения да търси и пуска навсякъде, за различни позиции и в различни сайтове, и той да търси приятели и познати, а не да разчита някой друг да го потърси, мълчи."
"Когато опрем до въпроса за алкохола, пак мълчи, или извърта. Най-неприятното е, че лъже/увърта доста, та вече не знам кое е истина и кое - не. "
"Сега спомена ли за предлагането на помощта ми за решаването на проблема с алкохола, директно сменя темата."

Да, всички проблеми са следствие на алкохола.
В цитираните три пасажа аз преоткривам себе си, напълно, по съвсем същият начин съм мислила, реагирала, и действала.
Той има нужда от помощ, но адекватна, какво искам да кажа, притискането, даването на съвети, назидаването, всичко това вече има обратен ефект, още повече усложнява и без това създалата се сложна ситуация.
Не може да очаквате, че като му казвате нещо разумно, той ще се повлияе от това, не, няма да се случи, той може и да иска да постъпи разумно, но няма сили за това, след като е стигнал до това положение, човек, болен от алкохолизъм, няма как да обърне посоката, да стане разсъдлив, смислен, трезвен и разумен, няма да стане.
Хубаво е, че пишеш тук, супер е, и търсиш съвет тук, на правилното място си, тук има много такива хора, които знаят за какво иде реч, и могат да напишат много за болестта алкохолизъм.
Само обаче мненията и писаното няма да бъде достатъчно, трябва да се действа.
Нищо в поведението на брат ти не е случайно, и занапред няма да има нищо случайно, всичко, абсолютно всичко ще се диктува и направлява от болестта, и последствията ще стават все по-лоши и по-лоши.
Трябва да се действа срещу тази болест, много сериозно, защото тя е много страшна и смъртоносна.