Това, което описваш ми е до болка познато. Аз самия минах през подобен етап, и сега виждам, че това се повтаря в леко различни варианти при почти всеки алкохолик. Човека е убеден, че проблема не е в него. Виновни са хората, обществото, държавата, политиците, лошият късмет и на всичкото отгоре най-близките му хора не го разбират! Как да не пие човек? Какво друго му остава, като е толкова свестен, добричък и неразбран, обаче няма късмет и разни гадове непрекъснато го прецакват? На този етап брат ти отказва да види проблема си, той не може да го види. Така го работи болестта. Камо ли да има мотивация да предприеме каквото и да било по въпроса. В книгата анонимни алкохолици са прави. Човека наистина е тежко болен и всякакви скандали или поучения просто засилват съпротивата му. Обикновено алкохоликът достига до търсене на някакво решение едва след като качествено си строши главата и си прецака целия живот, а доста често дори и това не е дъното. Хубаво е по някакъв начин да се свърже с човек от АА или поне да прочете поне нещичко от книгата, но кога ще започне да проглежда и дали това въобще ще стане, не се знае. Добре е все пак да се издебват моментите, в които е смачкан, в депресия, абстинентен или просто в период на непиене и да се говори с него спокойно и разумно, без нападки и обвинения. Може би с течение на времето ще започне малко по малко да си задава въпроса дали няма нещо вярно в това, което му се говори. Може би ще се съгласи да поговори с някой специалист по зависимости или с възстановил се алкохолик. Не мога да дам точен съвет. При различните хора човек трябва да е малко психолог и да подхожда по съответния начин. Често се налага и дори да импровизираш или да се правиш на шут.