Всъщност нещо друго исках да изясня в предишния си пост,но се отплеснах да разказвам за вчера,защото болестта ме беше така завъртяла,че се намирах,както се казва в окото на бурята.Струва ми се,че това понякога се случва с всички алкохолици,които полагат усилия за своето възстановяване-нещо ти прищраква в главата и попадаш в паралелния свят от който с толкова усилия си се измъкнал.Хубавата новина е,че с времето това се случва все по-рядко и не продължава дълго.Но се случва и това може би е добре,защото болестта смъква маската си по този начин и така да се каже,я хващаме по бели гащи.

Та,исках да разкажа за разбирането,убеждението и промяната.И вярата.Никога няма да забравя,когато за първи път започнах плахо да разказвам за себе си в АА.Още звучи в главата ми изумлението:"Те знаят какво ми е."Каквито и мерки да се бях опитвала да предприема преди това,все удрях на камък.Защо така другите хора не разбираха какво им говоря и какво чувствам?Няма да забравя и собствената си реакция,когато някой друг алкохолик говореше за себе си.Аз също знаех за какво говори този човек.Отлично знаех.Ето тази идентификация е мощно познавателно и терапевтично средство.

Другото мощно средство във възстановяването е изследването на собствената болест на трезво.За това вече писах.Какво ми се случва и защо ми се случва?по какви пътища преминава мисленето ми и как се озовавам в "окото на бурята"?И какво е отношението на фактите в начина по който възприемам нещата?Това пък е мощно средство в попадането в реалността-нещо като да приземиш самолета и да кацнеш.Доколкото ми е известно това става изцяло по зададени координати и това какво искаш,или не искаш няма никакво отношение към въпроса/за кацането,имам предвид/.

Третото нещо е благодатта/ще повторя думичката:благодат!/,когато от цялата си душа не искаш нещо да се случи и когато си направил всичко възможно,което зависи от теб,но то все пак се случва,да имаш увереността,че без съмнение така трябва да стане и всичко е за добро.От позицията на времето смело мога да кажа,че поне при мен е ставало винаги така-било е за добро,независимо как ми е изглеждало в момента.

И четвъртото нещо е да извършиш действието,което ти се предлага от някой,който е по-напред.Нашата програма не е поведенческа,само че има едно такова нещо,че аз не мога да разчитам,че първо ще мога да разбера,ще бъда убедена и ще предприема правилното действие.Ако беше така,то след едно напиване,или един запой,всеки алкохолик,щеше да знае и да е разбрал,колко пагубно и вредно за него е това и нямаше маниакално да повтаря едно и също чак до смъртта или до лудницата.В този смисъл,понякога затваряш очи и скачаш,извършвайки някакво действие и после получените резултати ти дават един по-висок старт във възстановяването.Оказва се,че разбирането и убеждението,когато са насочени против волята на алкохолика,не вършат работа.Просто мозъкът ми изкривява действителността и всичко се размива,когато се отнася до мене.Но отстрани се вижда много ясно.С това,което казвам,не омаловажавам разума.Бог ни го е дал,при това със свободна воля и самостоятелност и трябва да го използваме и развиваме.Според мен това си е направо задължително и част от духовността,включително и ученето и знанието.