Много съм благодарна на всички,които са писали през последните няколко дни по темата за алкохолизма,защото точно вчера бях започнала сериозен дебат в себе си,аз всъщност алкохоличка ли съм?Ами,то в сериозните и трудни ситуации,в които съм попадала,кой не би посегнал да си пийне,че малко да се поразтуши и отпусне?Ама и аз,да си призная нямах особен късмет.Какъв ти късмет,бе братче,направо си е учудващо как успях все пак да се справя!Ех,много трудно ми беше,хората и хабер си нямат за какво става дума.Те и баба ми и дядо ми,и майка ми и баща ми,безумци,какво точно са смятали че правят с възпитанието ми и начинът по който са постъпвали?И после,училището,учителката по математиката-нанесла е непростими психологически детски травми.Приятелите,колегите,семеейството ми,ех,не случих,тежка,тежка съдба ми беше отредена ....и така няма край!

Е,при това положение,алкохоличка съм,или са ме издънили всички,които са се докоснали до мен и докога ще ходя на сбирки и ще се занимавам с напълно безплодни разговори с алкохолици,които нямат нищо общо с мене?Абе,що не си живея живота и не пратя всякакви програми и мисли за безнадеждни болести по дяволите?

Всичко това тече в главата ми докато пътуваме с колеги към един гръцки град по работа.Те си приказват по работа и определено имат повече материал за разговор от мен,защото аз напоследък съм забавила темпото и съм се пооткъснала,може би отчасти и заради АА-като време и приоритет.Започва да ми се струва,че долавям пренебрежителни нотки в гласа им и отношението им спрямо мен.За няколко минути това усещане се превръща в абсолютна сигурност.Следва гняв към тези самохвалковци от задната седалка,усещане за недооценка за миналите ми професионални успехи,чувство за малоценност и потиснатост,обида,желание да им покажа от утре какво още мога и за какво става дума.Междувременно стигаме до морето,където гъмжи от крайбрежни кафенета,ярко топло слънце,за разлика от студа и облаците в България.Музика се звучи от капанчетата и се носи миризма на узо и пържена риба.С едното си ухо дочувам,че колегите ми си правят сметката да си свършим работата за 2-3 часа и да седнем да хапнем в едно такова крайбрежно кръчме,преди да потеглим обратно за София.Ама,то става дума да хапнат и да пийнат.В този момент аз окончателно изпаднах от всякаква програма и направих крачка назад от първа стъпка.Бях убедена,че не съм алкохоличка и че оттук нататък ще живея живота си като всички останали хора.Е,този път няма да пия,защото ще карам,но следващия...

Почти не мога да си спомня за какво се говореше във връзка с работата.Не мога да си спомня и за какво се говореше като седнахме в капанчето.Но като станахме да си ходим,се оказа,че съм забравила фаровете и акомулаторът е изтощен.Тръгнахме да търсим кабели за зареждане.После се оказа,че съм изръсила от чантата си ключът от колата и го търсихме по пътя,по който бях минала.Най-накрая потеглихме,но като стигнахме границата се оказа,че съм си забравила цялата чанта с документите на паркинга,където взимахме ток за колата и...се върнахме обратно.

Чувствах се толкова засрамена,виновна и нищожна.Чувствах се ужасно.Усещането приличаше на това,когато съм пила и съм се изложила.Само че,не бях пила!Ето,това е втора част на първа стъпка.Животът ми е абсолютно неконтролируем и нямаше как да не го призная.Цялата тази поредица от препънатости не е случайна и не е безобидна.Но тя настъпи от лошите,черни мисли по отношение на всички хора,които познавам,от подозрителността и мнителността ми,от гордостта,че пак аз искам да водя хорото,от усещането за недостатъчност към настоящия момент във връзка с работа и успехи и липсата на капчица благодарност,че съм жива и трезва,че денят е топъл и слънчев и че макар и за няколко часа ще видя морето,с което съм много дълбоко свързана,че на практика нищо не съм загубила в живота си по Божията милост и че всички промени в живота ми като по-малко работа например, са съзнателно предприети от мен,защото съм преподредила приоритетите си.


Та,във връзка с това,що е алкохолизъм и има ли връзка с алкохола?Ами,обикновено има,защото е достатъчно човек,който се чувства по начинът по който описах по-горе,веднъж да е пийнал и да е изпитал отпускащото и релаксиращо действие на алкохола,за да започне да го използва като лекарство.Но на практика,физическото,умствено и духовно състояние предшестват алкохола.Аз пия,защото се чувствам отвъд границата на невъзможността да живеяИ за мен няма никакъв по-добър тест от това човек да си осигури по-дълга физическа трезвост/поне година/ и да види как се чувства.Ако всичко е о.к.,значи да си живее живота и да е жив и здрав,все пак по-добре да не пие,но най-вероятно не е алкохолик.Но ако нещата се скофтят,ако започне да се чувства все по неадекватен,нещастен,притеснен,не виждащ смисъл в света и собственото си съществуване,обвиняващ себе си и/или другите да тича презглава към АА,защото АА просто работи.