Много съм благодарна за това, че не пия, че не се питам преди да съм разбрала за какво става въпрос, този какво иска да ми каже на мен, за мен. Така мислех. Обажда ми се някой и ме пита за нещо. Аз си мисля, че ме обвинява, или че ме подозира, или, че ме проверява. И съответно така отговарям, т.е. не отговарям, а се защитавам или се обяснявм, че не е така. Това е един от начините, по които се чуства алкохолика.
За да обясня начина, по който се чуствам ми трябва мноого, много време, за това ходя на сбирки и там се изказвам. По 3 пъти в седмицата.
Относно дефиницията на термина алкохолизъм и т.н. Много интересно в превода не се ползва вече заета дума от езика на който превеждаш за някое явление, близко, но не носещо същата дециниция.
Пр. ако няма развод за дефиниране на раздяла, то не се ползва думата развод, а се ползва незаета с дефиниция дума или се описва. Забранено е, за да не подведат от другата страна, че се има предвид същото или че вече са предприети мерки, които се предприемат при такава ситуация или се налага да се предприемат, като разделяне на имущество и т.н.
Та според мен няма как да обясниш на алкохолик, който има определена дефиниция за алкохолизма и в това, число спада, че той не е такъв, какво е алкохолизъм. Про все че отричането на алкохолизма от алкохолика е съществена черта от заболяването му. Колко хора като мен, алкохолици не признават, че са. В това число е и татко ми.
Днес четох за свободната воля, за това, дали всички са равни по тоя показател. Ами алкохолика е пример, че не са всички с равен старт. Аз нямам същата свободна воля или съм я загубила, или там нещо ми е заложено да е така.
И само мога да съм невероятно щастлива, че знам какво ми има. Че един ден се събудих и водях, че не мога да я карам така. И тогава потърсих помощ.
Много се радвам, че днес не съм пила, че не се ровя в чужди животи, че не мисля че мъжа ми е виновен, че не живея живота, който искам, че не се притеснявам, ако не съм разбрана от някой и не търся да му обясня, независимо дали той иска или не иска. Много съм благодарна, че всеки ден търся по стъпките на Програмата на Анонимни алкохолици Бог, както го разбирам, а не се занимавам вместо това с кой какво ми е направил и как не ми отговаря. Виждам, че алтернативата ми ако не търся Бог всеки ден е да определя живота си като бесмислен, мен като нищожество, другите като главни виновници за моята съдба и накрая да пия, че то така издържа ли се. Това, което аз ще мисля ако не се стремя да пораствам по Програмата, с удоволствие и искрено желание го заменям с мисълта как да съм полезен за другите, с мисълта за Силата, която ме води и ми помага. След всичко, което написах, и което видях, че то ми носи, бих го заменила на всяка цена. И го равя всеки ден. Всеки ден си предавам мисленето на Бог, и го моля да ми помогне и така се получава. След като почнах Програмата и си пишех на спонсора и видях, какво мисля, искрено поисках да го хвърля това на кучетата. Е толкова лесно не стана. Трябваше да го заменя с нещо друго. И това беше Силата, по висша от мен. За мен Бог, въпреки че не съм възпитана религиозно, въприех една вяра в Бог, за мен като ежедневен приятел, на който мога да разичтам като го търся.