Ratna, здравейте. Накарахте ме да се замисля и ви благодаря.

Може би, освен това от колко месеца съм трезвен, от колко месеца съм в АА, колко ми помага във възстановяването от болестта алкохолизъм Духовната програма на АА, би било добре в някой пост да споделя точно какво се случва в живота ми извън АА, откакто съм трезвен.

В постовете си досега, някак между другото, някак половинчато, някак с половин уста, казвам само - животът ми се промени, имам работа, имам семейство... Страхувал съм се да споделям подробности, а това не са подробности, мигове и дни от един нов живот в който мога да се радвам, защото мога да усещам моментите, когато съм тъжен; да не полудявам, когато нещо не ми харесва, а просто да се ядосам и бързо, и бързо емоцията да изчезне, защото я изживявам такава, каквато е, не преувеличена от моето болно его. Страхувал съм се да не би някой да каже, че се хваля. А пък то, гледай какво става, когато не съм честен. Наистина създавам усещането, че се хваля, защото казвам от 21 месеца съм трезвен, от 21 месеца съм в АА, от 19 месеца действам по програмата на АА със спонсор, животът ми се промени и колко съм благодарен , че съм в Братството на АА, колко съм благодарен на всички алкохолици от АА и разбира се на Бог, защото аз се доверявам на Бог. И нищо конкретно как аджеба във видимия, в реалния живот нещата се променят и чувството на достатъчност, което ме изпълва и нямам нужда да търся ефекта на алкохола. И нямам нужда да пия, да бягам в друга "реалност", а просто да живея в живота такъв, какъвто е.

И нямам нужда да пия не само алкохол, но и хапчета, защото за душевната част от заболяването ми/болестта алкохолизъм включва и още два фактора - физическият, един вид алергия, която прогресира, развива се и умствен, обсебването на ума/ мога да се възстановявам ден по ден, практикувайки програмата на АА. По този начин само за днес рискувам минимално, да не кажа никак, умът ми да пожелае ефекта от първата чаша с алкохол, а изпия ли я при мен, може би, в 99% от случаите не мога да се спра, защото тялото ми е алергично и феноменално жадува и още, и още алкохол, и още алкохол, при мен, до безпаметност и на другия ден се събуждам с угризенията, негодуванията и най - важното колко много съм прецакан, аз съм най - прецаканият, аз съм най - нещастият и разбира се имам абсолютното право отново да започна да пия или в щастлива илюзия да си кажа, днес ще пия за последно. И така десетки пъти за последно, защото умът страстно желае ефекта на първата чаша, а от един момент нататък тялото неистово, феноменално, неустоимо, неконтролируемо, неразбираемо, непроумяемо, ненаситно жадува алкохол, много алкохол, море от алкохол, всичкия алкохол...Докато дойде денят, в който нито първата чаша, нито втората чаша, нито килото, нито морето от алкохол можеха да ми донесат така страстно жадувания от ума ми ефект от алкохола, с който да отида в прекрасни светове и по - точно с днешна дата не прекрасни, а такива, в които всичко се случва по моята всемогъща воля и по плана на моя невероятен интелект без грам разум. Резултатът - вътре в мен блато, а всички най - скъпи хора около мен, за които само си мислих, че лудо обичам просто изчезнаха. Е, останаха жена ми и дъщеря ми, за да мога днес трезвен да им благодаря и да се опитвам да ги обичам извън моя егоцентризъм. И работата ми. Всичко към, което се стремях, всичко, което мислих, че когато го имам ще бъда спокоен, ще бъда щастлив изчезна, няма го. Имам само толкова, колкото, за да мога да бъда радостен и благодарен.


Осем години кандидатствах във ВИТИЗ, за да стана актьор. Не ми беше достатъчно да бъда Великият актьор от Голямата книга на АА в живота, исках да бъда високо на сцената, под светлината на прожекторите, да спирам дъхът на публиката и в абсолютната тишина да изригват нестихващи и бурни аплодисменти, защото съм неустоим, защото съм съвършен. Не ме приеха. Грешен, егоцентричен, неполезен мотив.

От близо 22 месеца съм трезвен и точно толкова съм в АА, а от 20 месеца практикувам програмата на АА със спонсор и за това време може би съм
пропуснал десетина сбирки в групи на АА. От една година насам се снимах пет пъти в малки роли в българското кино. Сега в петък пак съм на кастинг. Казват, че камерата ме обича, харесва ме. Аз не знам дали я обичам, не знам дали аз се харесвам. Харесва ми обаче, че отивам в друг свят, но по волята на сценария и режисьора, които са реалност, а не по волята на ефекта от алкохола в сценарии, които никога няма да станат реалност, но пък е истина е ,че ако продължавах да пия щях или да полудея, или да умра. Защото алкохолизмът е болест, от която или се полудява, или се умира - може на 40 години, може на 50 години, може и на 70 години...И какво от това, ако е на 70, когато няма да съм живял, а просто пил. Аз съм тук да си изживея моя си живот, а не да го харесвам. Каквото и да значи това. И на първо място - моята трезвост. И вътре в мен няма блато. Всичко останало идва и си отива такова, каквото е. Аз оставам "изправен", недосегаем, свободен, независим, защото завися единствено от Бог - Архитектът, Дизайнерът, Мъдрецът, Силата, създала и подреждаща хаоса, наречен в човешко измерение - Вселена. Този свят не идва от нищото и не отива към нищото.


Дали се хваля? Имате избор. И аз го приемам.

Пожелавам ви денят такъв, какъвто ще бъде. Вие имате силата и волята да направите много неща в този ден, но ако ми се доверите на моя опит или неопит, нямате силата и волята да не пиете, ако ви се пие. И пак, каквото и да значи това.


Пропуснах нещо важно за мен, факт, пряк резултат от това, което честно се опитвам да правя. Миналата седмица бях на кастинг пред един френски режисьор. Не ме одобриха, не ме харесаха, изгубих доста пари...Кой съм аз, че трябва всички да ме харесват, кой съм аз, че не трябва и лев да изпускам, за да мога да живея?

И днес съм трезвен и благодарен.