Благодаря ти,Санду!И аз нещо като тебе съм се размислила и сега ми светна,че еднакво ми помагат както споделянето на опита от пиянските години,така и споделянето на радостта от настоящето.Това е много интересен феномен.Като че ли,аз нямам пълната памет за преживяното преди от мен.Имам само смътното съзнание,че съм била в самия ад.Но когато някой друг споделя за себе си,тогава стигам да дъното на собствената си рана и почиствам още една некротична материя и виждам и усещам здравата тъкан.Така е и с радостта сега.Не знам какъв човек съм,но ако някой познат ми сподели за някакъв свой личен или професионален успех,сигурно ще ми стане приятно,но няма да мога да изживея неговата емоция.Докато ако някой алкохолик ми каже,че днес е почувствал и усетил слънцето,то не само ще знам отлично за какво говори,но и ще го усетя,все едно се е случило на мен.
А,колкото до хваленето,ами нито аз,нито пък виждам някой друг около мен,който е станал съвършен.Съвършено скромен,съвършено смирен,съвършено добронамерен и т.н.Така че,напълно е възможно понякога да се хваля.Ние в АА не ставаме светци.Това,което поне на мен ми се случва е,че влизам в живота с всичките си мисли и сетива и вече участвам,а не гледам отстрани.Това за което говоря включва и собственото ми позволение и да сгреша.Не съм перфектна и няма как да очаквам и другите да бъдат такива.Ей такива готини,обикновени,човешки неща!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите