Знаеш ли,аз не знам защо хората споделят времето си трезвост.И това е нещо ново за мен.Преди щях да дръпна едно слово,че искат да помогнат,че може би наистина се хвалят,че искат да убедят себе си,че са на прав път...А сега не знам.Не мога да бъда в главата на нито един човек.Аз имам само моята глава и само собствената си гледна точка.И моята гледна точка е О Д Т Е Л Н А от тази на който и да е друг човек.С една дума за да ти отговоря,моето време трезвост,което стана възможно само благодарение на АА е свързано с промяната на моята собствена гледна точка.


Потърсих една страхотна книга на Пол Гимар "Според обстоятелствата",но не я намерих,та ще разкажа с мои думи как започва.Момче и момиче,млади,красиви,добри и влюбени седят един срещу друг в един влак и наблюдават пейзажа навън."Толкова е красиво"-прошепва момичето,"целият този искрящ на слънцето сняг,клоните на дърветата,посипани със снежинки...."
"Къде виждаш сняг?"-озадачено пита момчето."Може би е валял сняг,но сега се е разтопил и всичко се е превърнало в кал".
Следва доста дълга пряка реч,в която всеки се опитва да убеди другия в това,което вижда.Но,разбира се ,не може.Защото всеки вижда това,което вижда самият той,а не другия.Така стоят нещата и с чуването,чувстването,помирисването и т.н.Та,само да завърша с книгата.Накрая става ясно,че момчето стои срещу южен склон,където слънцето наистина е разтопило снега и земята се е превървала в кал.А момичето стои срещу северен склон,където снегът се е запазил и ослепително блести в този момент.

Въпрос на гледна точка... и оттам нататък и на още няколко много важни неща,едно от които,поне при мен се оказа любопитството.Наистина не искам да проповядвам трезвост,нито каквото и да е друго,но бях стигнала до момента,в който разбрах нещо много банално,но и изцяло верно-имах нужда от алкохол за да живея,но бях изчерпала възможностите му.Алкохолът нямаше какво повече да ми даде.После пък алкохолът изчерпа моите.Възможности,искам да кажа.И се почувствах предадена от този приятел.Той нямаше нито едно решение за мен.Отидох в АА и започнах да изтрезнявам...и ми стана интересно.С времето обаче ми става все по-интересно.Питам се,колко ли вагона има влакът,на който се качих?А,колко купета?И колко места?