В Библията има едни такива изречения: „Не изобличавай надменния, защото ще те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне. Давай наставление на мъдрия и той ще стане по-мъдър.“

По този повод се сещам за една история, която се разигра между баща ми и чичо ми. Чичо ми е по-малкия брат. Къщите им са на около стотина метра една от друга. Татко минава покрай чичовата къща, когато отива на бахчата да полива зарзавата или там каквото друго прави. Покрай пътя чичо има стопански постройки и по едно време се беше хванал да гледа кози. Баща ми е много тънък бъзикчия. Няма нужда да чета дзен-литература, защото доста от сенсеите само вода могат да му носят. Нито са му на дзена, нито са му на нирваната.
Времето, в което татко отива на бахчата надвечер, съвпада с времето, през което чичо ми дои козите. Дзън, дзън, дзън – това е звукът на струята козе мляко, която се удря в стената на кофата. Това става с яко, но майсторско и нежно стискане на вимето. Не говоря теоретично. Тази работа с козите е доста трудоемка. Та минава ден по ден баща ми оттам и гледа как брат му седнал на столчето, дзънти и псува на корем. И един ден, докато се хили супернагло, му подхвърля крачейки небрежно по пътя си: „Ако не си стискал бозки, сега поне ще се настискаш. Стискай, че дано ти дой акъла някой ден.“ И отминава развеселен. То само като го чуеш някой път как се хили и се дразниш. Но дразнението също е много важен симптом. Стига да си позволиш да го изследваш накъде води. А бозки в нашто село викаме на циците. Без значение животински или женски. Не мога да преценя дали класификационното ми делене е коректно от биологична гледна точка.
Чичо ми ритнал кофата и до една седмица разпродал козите. Барабар с яретата. А домочадието му с благодарна радост разказва тази ситуация. Друг път ще се разправяме каква е разликата между ситуация и бой.

Какъв извод си правя. Мъдрият, като му покажеш за къде се е фанал, ще признае грешката и ще се пусне. А глупавият – ще стиска коча за камбаните и ще се прави, че осъзнато, целенасочено и с кеф опъва. Ти ще ми кажеш на мене.
Бил съм в това положение и мога с точност да определя мотивацията си – не е важното, че нищо не вдявам, важното е да не взема да си призная, че не вдявам. Разбира се ако изобщо смътно допусна, че повредата може да е в моя телевизор.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите