Какво ще рече това, че алкохолизмът е заболяване?

„Факт е, че повечето алкохолици по все още неясни причини са загубили правото на избор в пиенето. Нашата тъй наречена воля престава да съществува. Ние не сме в състояние в дадени моменти да извикаме в съзнанието си с достатъчна сила спомена за страданието и унижението, което сме преживели само седмица или месец по-рано. Ние сме беззащитни пред първата чаша. "

Какво е волята? Харесах си това определение от уикипедия - Волята е способност на човека съзнателно да управлява своите постъпки, да ги насочва към съзнателно поставени цели и да преодолява външни и вътрешни трудности и препятствия. За съзнателно бих поставила и разумно, дори благоразумно. Механизмът на т. нар. ми „воля” си действа на пълни обороти, само дето съзнанието, т.е. мисленето ми е далеч от всякакво благоразумие. Когато се насоча към алкохола аз съм изключително целеустремена и съм склонна да „преодолявам външни и вътрешни трудности и препятствия” – дори в това съм много „добра”, нито съвест, нито спомени, че съм давала обещания, нито „обич” към някого, нито пък спомен от предишното напиване могат да ме спрат ... нищо не може да ме спре.

„И така, в даден момент алкохоликът не притежава ефективна умствена защита срещу първата чаша. С изключение на единични редки случаи, нито той, нито друго човешко същество могат да осигурят такава защита. Защитата му трябва да дойде от някаква Висша Сила.”

Аз съм безсилна пред алкохола, защото нито мозъкът ми функционира нормално, нито тялото ми като цяло. Те ме убиват. Как да смятам, че това, което ме убива и също така е заплаха за околните може да бъде изконтролирано от себе си, т.е. от същото това, което ме убива и е заплаха за околните? Ами, като опитах да го контролирам, то взе, че стана и по-зле, доста по-зле.
Не става. Аз опитвах, вярвах си и резултат – един и същ. Години наред, едно и също нещо, само дето прогресира ... и става все по-страшно.
Всъщност болестността ми се състои в това, че аз съм безсилна пред същността ми на алкохолик. Затова ми трябва Сила, защото аз такава нямам. Аз не мога да водя борба срещу себе си, срещу моята същност. А дори и да правя опити те са бегли, слаби, безрезултатни.

Алкохолизмът е хронична, прогресираща и фатална болест. Т.е. по-добре няма да стават нещата, само по-зле.

Преди време, на една от първите ми сбирки, някой каза, че Програмата не може да се обяснява. Просто започваш да действаш и нещата се разкриват лека полека. Сега започвам да виждам, че наистина е така.
Вече повече от 5 месеца не съм пила, а и нямам желание да пия и може би само алкохолик може да разбере какво означава да нямаш желание да пиеш. Чувствам се спокойна и добре благодарение на АА и Програмата (която е програма за действие, колкото и преди да не ми се искаше).Преди беше изключително невъзможно да се чувствам спокойна, а сега се случва.