|
Лошо наистина,твърде лошо е.
Когато се роди сина ми,може би за първи път наистина реално се замислих в живота си макар и тайничко и не смеейки да го изреча на глас пред други,до какво би довело моето семейство и детето ми за в бъдеще с моето пиене.?
Преди това като че ли морето ми беше до коленете и нямах отвоворност към нищо и никой.
Но вече нещата се бяха променили.
Бях семеен с дете.
В дух на съпричастност се опитвах безброй пъти да спирам цигарите и да не пуша пред жена ми.
Обаче не успях.
Намалих алкохола драстично.
Но не спрях.
Но като цяло,многоп по-малко и по-нмарядко се наливах здраво следе като се роди детето ми.
Устисквах с по няколко бири вечерите или няколко чашки,но тенденцията на алкохолизма си каза своето.
На един алкохолик пиенето и чашките никога не са му достатъчни и с времето започнах да се крия да пия,както и да пуша.
Понеже жена ми беше поставила нещо като строг ултиматум или правила относно пиенето ми.
Уж не пиех и не пуших,а започнах да го правя тайно.
Напълно си давах сметка че бях започнал да ставам много двуличен и двойствен.
Живеех таен живот след 8 сутринта.
Щом ги изпратих на училище и на градина малкия и тичах към магазина да взема п4,5 бири и до 10 сутринта ги изпивеах преди работа,както и лека полека започнаха да не ми стигат.
Поч1нах да разреждам ракиите оит бг където си ги носихме лятото,тайно пиех и тайно пушех и обезмирисвах и тераси и апартамент със свещи и ароматизатори,както и по цял ден жабурчих води за уста,дъвки и какви ли не други похвати.
Открих ключа за палатката,чесън.
Но жена ми с времето взе все повече да ме подозира,какво толкова съм се влюбил в чесъна,защо набързо влизам в баняята да сваля алкохолната пот под душа,да се жабуркам касто луд преди да се срещна с нея под душа,да гледам да не се прегръщаме и докосваме,понеже намирисвах и на алкохол и на цигари.
Не веднъж убивахме ласките и секса заради лъжите ми.
Бях започнал наред с това че не понасях света около мен,да не понасям и себе си,незнаейки как да прекратя всичко това.
На най-важните си срещи по лекари и интервюта съм ходил пиян до козирката с изцъклени от набързо изпият скришно алкохол.
След едно грандиозно ходене по доктори в друг град относно тромбофлебита ми и неработещата вена на левия ми крак,така слезнах от влака,че направо паднах по очи пиян като задник в 11 сутринта.
Още в 7 започнах със скритите бири от вечерта.
Хванах по ранен автобус тичайки за бутилка уиски към магазина за алкохол.
В Норвегия само в специални магазини с решетки на тях се продава,като в затвор,и може би е по-добре че имат драконовски мерки срещу алкохолиците си.
На път във влака почти изпих 700 грама уиски на големи глътки в тоалетната на влака.
Като слезнах в града слезнах с плонж от влака,понеже виждах двойно и не видях добре стълбата,а и бързах да се изпикая и да потърся бира някъде.
Беше само 11.а до 14 когато имах час за лекаря имашер часове на пиене.
Изпих няколко бири по път за лекаря.
Там се трупясах за ужас на някакви стари хора.
Не бях и забелязал че се бях опикал ама яко.
Чак при лекаря го забелязах,когато пръв ме забеляза той.
И тръгна да звъни на моята лична лекарка.
Викам му моля те,не звъни,не викай санитари и не ме пращайте никъде в изтрезвително.
Ще успея да се прибера някак си.
Съобщи на личната ми,но не ме изпрати никъде.
Докато излезна за минути нанякъде не издтржах повече и повърнах в една мивка.
Тъкмо прикрих следите и той се завърна.
Прибирайки се към къщи просто отидох и си признах всичко до край на жена си.
Защо не и вдигах на звъненето,защо я лъжех в смсите,разбрах накрая че ми трябва истинско дълготрайно спасение.
Сигурно стотици пъти е трябвало да бъда изритан отвкъщи,но нямам думи за да благодаря на съпругата си,едва ли има по-добър и търпелив човек на света,за да живее с животно като мен.
Намерих АА и спасението си.
И макар и отдавна да не ходя в АА,те ми дадоха нужния тласък за да отскоча от трамплина.
И вече не си правя уговорки и вътрешни сметки че мога изобщо да докосвам алкохол,както и цигари.
Прекалено голям лукс е и за мен и за здравето ми,и за близките ми.
Семейството ми е по-важно от мен и от алкохолизма ми.
Та замисли се и ти,кое е по-важно,ама наистина.
Опитай се да изтрезнееш ама ако може за повече от няколко дни,и си дай равносметка,пък после тръгни редовно на АА сбирки,и знай,че щом си спряла,това е новото ти аз.
И нямаш моралното право да пропиваш отново.
И ако пушиш,зарежи и цигарите.
При мен взаимно се допулваха цигарите и алкохола.
Неведнъж съм пропушвал пиейки и обратното.
Защото в това си сама,и някаква сила там отгоре както казват в АА,но според мен не си ли помогнеш сама за да стане пречупването,и господ не може да ти помогне.
Все повече се убеждавам с всеки един ден,че човек има неподозирани сили.
Сами сме си богове,но цял живот търсим божеството някъде си там в неизвестното.
Затова толкова ме привлича ТАНТРА напоследък и практическата и доктрина.
Тантризма казва,че ти сам си си бог и чудесата са вътре в теб.
Покрай даоизма и тантризма спрях със всички вредности.
Повярвах ,че мога много повече отколкото си мисля че мога.
И се получи.
Дано осъзнаеш,че ти си си най-добрия приятел и най-злия си враг.
И разруши това,което те разрушава.
Това е единственния възможен път,повярвай ми.
Пълно въздържание,без илюзии.
Прошката е най-вече да си простиш сам на себе си!
|
Re: Продължавам да пия [re: tasartir]
