|
Тема |
За моята бременност и кърмене [re: Xapakиpи] |
|
Автор |
Xapakиpи ((минаващ)) |
|
Публикувано | 04.10.12 11:10 |
|
|
На 32 г. вече имах постоянен приятел и забременях. По принцип много исках дете, но ме безпокоеше фактът, че никога не съм чиста от алкохол, за да зачена. След като нямах вечер без пиене е ясно, че детето ни е заченато след употреба. Благодаря на Бог, че нищо фатално не се случи с малкия човек! През бременността нямах особено желание за алкохол и пиех по една чаша червено вино на вечеря. Сметнах, че съм се освободила от проблема с неконтролируемото пиене. Когато обаче започнаха контракциите и чаках мъжа ми да дойде с колата и да ме откара в родилното, докопах една бутилка с ракия от запасите на нашите и „за кураж” отпих няколко големи глътки.
Имаше сериозни усложнения, детето се роди полузадушено, омотано в пъпната си връв. Обдишваха го, сложиха го в кувьоз, на системи. Прескочи трапа, милиятр Благодаря на Бог. Едва сега мога да предположа (без да съм категорична, защото това са Божи работи), че много вероятно е тези стотина грама ракия да са предизвикали усложнението. Кърмих дълго след раждането. Болестта беше в мен, нито за минута не си беше тръгвала. На четвъртия или петия месец, когато кърменията се разредиха, започнах да си правя схеми на пиене, които да ми позволяват хем да си вземам малки дози, хем това да не се отразява на бебето (спиртът да не влиза с кърмата в него). Прочетох маса литература за колко време се разграждат напълно 30 г алкохол и след „стриктни” изчисления започнах с комбинациите...
|
| |
|
|
|