Мисля че си напълно прав.
Преди години борейки се във АА и сам със себе си,как веднъж завинаги да преодолея това да не посягам изобщо към алкохол,във многото опити да спра и всеки път издънка ,един ден си зададох въпроса-Наистина само заради другите лки го правя?
Заради жена,дете,семейство и работа ли го правя?Заради срама към близките ми и приятелите ли ми?
И разсъждавайки така ден след ден,дойдох до убеждението,че аз най-много го заслужавам.
Няма нищо лошо да изкупваш вина и поведението ти към близките с промяна и непиене,но ти самия най си го заслужаваш непиенето.
Понеже се чуствувах ужасно и си втълпявах всеки ден че заради всички около мен съм длъжен да спра,за да не ги наранявам,за да имам семейство,за да не ме изгонят от работа(понеже ходех пиян на работа,още от сутринта),заради още много най-различни фактори също го правих заради нещо друго и някой друг.
Но ми просветна че покрай мазаохизми ми ,има и нещо друго,не бях отчел това,че като човешко същество и аз заслужавам непиене.
Понеже риска да се издъня в непиене заради околните беше голям.
Понеже по време на пиенето ми,другите можеха да ходят на майната си,така поне мислех преди да тръгна по АА срещи и да заработя сериозно изцяло върху себе си в всички възможни аспекти.
Риска беше голям,и аз с времето осъзнах,че няма нужда да бъда толкова голям садист към себе си,та аз най-много от всички заслужавах непиене.
Понеже можеше да дойде ден в който никой от близките ми и семейството да не до мен,и тогава какво?
Нямаше да има заради кого да не пия.
Но ако бях се изтървал още само един път след многото прошки на жена ми,въпреки явното и желание да се изнасям и да се развеждаме,ако бях се напил още един единствен път,и вече наистина щеше да изхвърля дрехи и куфари през балкона.
Бяха назрели дотам нещата,че може би щеше да звънне и на полиция за да ме изкарат начаса навън.
Понеже ми се виждаше чудовищно да се разделим и да ги загубя.
Осъзнавах че съм до гуша в лайна,но твърдо знаех,че без тях ,ако отидех на квартира,щях да умра от пиене и самосъжаление,със сигурност.
Но жена ми не ме искаше вече,бях успял почти да убия всичките и чуства към мен.
С дни съм ревал в мисли за семейство дете и колко неща съм пропуснал покрай алкохола и криенето ми за да пия.
Поставих си ултиматум,че една бутилка не е по -силна от мен.
Преценявах шансовете и лека полека свиквах с мисълта докато вече не пиех,че не губя нищо,а само печеля.
Че семейството ми заслужава добър баща и мъж,не-алкохолик,или поне непиещ алкохолик,понеже това няма как да променя,алкохолния ген.
Който при мен е силен,и баща и дядо-неговият баща където му нося трите имена,все манекени на винпром,.
Дядо ми след една ужасна катастрофа с мотор,и след 12 дни в кома,спря цжигарите и пиеше от време на време,а накрая,само по чашка ,две веднъж,дваж в месеца.
Но баща ми си отиде и с алкохолизма и с двата пакета цигари на ден в джоба-в гроба!!
Това ли предлагах и аз на семейството ми?
Живота на баща ми който вътрешно ненавиждах и осъждах,но копирах вече едно към едно.
Оставаше ми само и аз да не се прибирам с дни като него в къщи и да тръгна по любовници и щяхме да сме едно към едно!
Но жена ми за радост,не е като майка ми,каквато беше тя,да търпи.
И това нещо наклони везните,за да осъзная,че трябва аз да поставя новото начало,от 2 поколения алкохолици,по бащина линия.
Евала на дядо ми,осъзнал беше грешките донякъде и беше взел мерки,понеже по време на комата,баба ми е била 12 дена до него до леглото му,а не любовницата която е возил на мотора си,докато е карал кьор китюк пиян и се е блъснал с нея на мотора.
Баба ми трябва да е била светица да му прости тоя срам и резил.
Понеже беше лекар,завеждаш физиотерапия,създадена от него в болницата ,също така и участъков лекар,обслужваш 6,7 села в околията.
Беше и часовникар-любител и цялата околия гопознаваше.
След тоя срам,вече не е бил същия,трябвало е да се промени,все пак баша ми и ма още двама братя и една сестра.
Жената явно си е преценила шансовете ако се разведат,как ще е с 4 деца сама на една заплата.
Аз все пак за първи път от три поколения насам,за първи път след дядо насам ,аз съм човека който единствен е спрял и цигари и алкохол тотално и напълно.
Понеже дядо ми все пак се изпускаше на моменти и се караха с баба ми по нощите,че пак е довлякъл колегите си от певческия хор,или някой лекари или клиенти за часовници да осъмват по нощите.
Всестранноразвити бяха и дядо ми и баща ми,ама и в пиенето за жалост.
Аз може и да не съм всестранноразвит,но поне успявам с непиенето.
Дано да е завинаги.
Понеже друга алтернатива нямам.
Знам колко бързо се връщаш на изходна позиция.
Сполай ви и дано нямате и вие друга алтернатива освен непиене.

Прошката е най-вече да си простиш сам на себе си!