|
Наистина, в повечето случаи съм имал определени очаквания за реакцията на хората около мен и точно страхът и опасенията, че ще бъда разбран погрешно, са ме карали да си мълча.
В началото, след като спрях алкохола, очаквах, че ако някой ме попита " Ти защо не пиеш", моментално ще настъпи гробна тишина и всички останали ще ме зяпнат в очакване на отговора. Ще е нужно подробно да обяснявам на всички и на всеки по отделно същината на проблема ми, някакви причини / за извинение/ и пълен отчет за стореното до момента и плановете за бъдещето.... Е, въпросът ми беше зададен скоро след като започнах отново да излизам и се срещам с хора. Помня, че отговорих и беше нещо от рода: " Не ми се пие". Ами нищо страшно не се случи. Вярно, бях напрегнат, ситуацията беше нова и непозната за мен. Та то цялата заобикаляща ме действителност беше нова и малко позната. Въпросът беше зададен, аз отговори и не излъгах и всичко продължи нормално. Разбрах, че светът не се върти около мен и моите проблеми не са най-важни. Голям товар падна от плещите ми и при последвали сходни ситуации ми беше много по-леко и спокойно. Тези, коите са знаели, че пия без мярка, видяха промяната в мен . Надявам се повечето от тях да са се зарадвали. Сигурно има и недоволни, че вече не пия, но това е друга тема .
Как бихте реагирали, ако срещнете ваш познат и той /за пръв път/ е с очила с диоптър ? Преди сигурно щях да го попитам за какво са му тези очила. Щях да го попитам, въпреки, че за себе си съм направил връзката - проблем със зрението - преглед при специалист - магазин за оптика - очила - край на проблема със зрението. И да не ми отговори - няма да забележа. Ако обаче на следващия ден го срещна пак и отново му задам същия въпрос вече май аз имам проблем.
Сега бих попитал "от кога" и то без да има значение отговора. И всичко това е толкова просто, защото всички сме наясно с това, колко е важно да виждаме добре и никой няма да "наритаме" защото има проблеми със зрението. Не зависи от него и нас, нали ?
Нашият алкохолен проблем не би трябвало да буди различни реакции, когато сме взели мерки за решаването му, но е факт, че обществото /много е размито това понятие в България днес/ рядко ни разбира. Неинформирано е и всеки си мисли, че на него това никога не може да му се случи. Нещо в смисъла на - "не мога да пропадна толкова ниско и на дълбоко..., ...не съм толкова глупав/а..., ...аз съм разумен човек..., ...други, по-високи цели гоня..., ...абе, къде ме слагате редом с тези отрепки... и т. н. ...." И аз така мислех. Предполагам, че с останалите зависимостти положението е сходно. А ето колко чужди са ми те. И се превръщам в част от това "общество", което осъжда и анатемосва. Дори само с безучастното си мълчание...
"...А дори ако някой реагира съгласно опасенията ни?
Какво ли ще стане?..."
Случи ми се веднъж. Познат ме попита два пъти последователно и настоятелно защо вече не пия. Направи го, защото той самият има сериозен проблем с алкохола... Говорихме по въпроса. Дано с нещо съм му помогнал, макар и засега видим резултат да няма.
А това е една малка закачка с Лали. Дано не се обиди , че пораздвижих картинката и.
Редактирано от _koko на 29.08.07 02:42.
|
Re: Деликатната тема [re: Aня]
