Щом нещо не върви, наистина е най-добре да се спре, да се отложи. Спрях и правих съвсем други неща. Днес съм отново зареден с енергия. Вече не е така "мътно" и по-добре се "вижда". Всъщност, раздвоенитето и неспособността човек да не е в състояние да се конц;ентрира идва от това, че по стара инерция се планират много неща наведнъж. Прави се едно, но в същото време съзнанието е заето и с второто, третото и т. н. Това е много погрешно и при всички случаи непродуктивно. Вярна в случая е рецептата: "Първо най-важното". когато успея да наредя нещата по важност, се получава. И най-важното - не трябва да се бърза. За жалост мисълта ни понякога е заета и с мислите за миналото, а най-вече за пропуснатото време и оттук желанието да се навакса, компенсира по някакъв начин. А това не може да стане с магическа пръчка. Пропуснатото си е пропуснато, времето отминало и не може да се върне. Трябва да се гледа от тук нататък - малко по малко, капка по капка, но качествено и градивно. Защото само една дори и най-малка несполука може да ни върне назад към гнева, самосъжалението, страха.
Много е опасно да се бърза и преди десетина дни брах плодовете на моята препряност. Вложих много труд за нещо. И когато бях на финала изтрих една четвърт от завършения продукт по невнимание. И се наложи за това да започна отначало. Но се справих. Не се разгневих, беше нещо, което е трябвало да стане и не съм могъл да променя. Е, вече го промених и за в бъдеще обезопасих да няма такива издънки. Справих се! Благодаря ти, че вярваш в тази ми способност. И днес ще се справя. Спокойно и без да бързам!
Приятен ден! Спокоен, плодоносен!