В началото, след като спрях алкохола, очаквах, че ако някой ме попита " Ти защо не пиеш", моментално ще настъпи гробна тишина и всички останали ще ме зяпнат в очакване на отговора.

Разбрах, че светът не се върти около мен и моите проблеми не са най-важни.

И аз мислех по абсолютно същия начин.
На първата почерпка в работата за рожден ден на колежка, която нямаше как да избегна, аз влязох адски притеснен. Точно защото мислех, че всички ше се вторачат вмен и ще ме гледат какво пия.
Толкова бях притеснен, че си налях тоник от масата с бутилките и замръзнах като паметник насред стаята. Та се наложи колежката да ми каже: Седни де, какво стърчиш.

Сега в такива ситуации хич не пука, дори си правя шеги с моето непиене. Казвам например на другите, че трябва да внимават с мен, защото след третата изпита фанта вече не съм на себе си и не знам какво правя.

И наистина се успокоих, когато открих, че светът си има свои проблеми и не се интересува толкова много от това какво има в чашата ми и защо там няма алкохол.

Друга моя колежка пък не ще да си казва наздраве с мен (не ще да се чука звучи двусмислено, откъде да я знам, може пък и да иска да се чука с мен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите