|
|
| Тема |
 рядко пиша... |
|
| Автор | няkoя cи (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 01.11.06 19:03 |
|
|
|
Всеки ден чета тук. И преживявам болките и на зависима и на независима...
Искам само за секунда да си излея душата, защото няма пред кого.
Вече 2 месеца и кусур не съм пила алкохол и се чуствам добре, като изключим нервността (тя няма нищо общо с алкохола в моя случай).
Не съм стъпвала скоро на кръчма и не ми се е налагало да се чудя какво да си поръчам със салатата да речем - вода или сок???
Но с мъжа ми ходим на кафе - аз на сок, той на водка с кола - не ме дразни, не ми пречи.
Случка - вчера вечерта - прибира се той от работа пиян след почерпка с колеги. Не беше подходящ момент - имахме да обсъждаме нещо важно. И се сдърпахме разбира се, аз му казах, че алкохола му е размътил мозъка в момента.
Отговор: Аз може да съм подпийнал, но ти си алкохоличка, която се лекува.
Толкова...ужасно се засегнах..дали заради думата "алкохоличка"......
Лекувам се да, нали целта е да не пия и да съм добре и семейството ми да е добре.
Защо се засегнах? Защото аз не мога да си позволя да пия по простата причина, че не мога да пия нормално?
Защото той е нормален човек, а аз някаква болна...не знам каква?
А защо той ми го каза след като знае, че ще ме засегне? Защото наистина алкохола му е бил размътил мозъка?
И защо от вчера това изречение не ми излиза от ума?
Не знам.
| |
| |
| 
|
|
