на мене лично силата ми трябваше, за да пия.
волята ми трябваше, за да се залъгвам.
ината ми трябваше, за да се правя, че нищо ми няма.
мъжествеността ми трябваше, за да скрия колко ми е зле.
накрая си признах истината - че съм безсилен пред алкохола, че се страхувам от живота, че съм слаб, че всичко е поза.
тази безпомощност ми даде свободата да спра без усилие.
или с правилното усилие.
защо в ината си да бутам камъни като сизиф или мога да ползвам някой хитър уред - като например 14-годишният доказано успешен опит на алки по 12-те стъпки?

нека всеки зависим си зададе въпросът - дали за него е по-важно и иска да се чувства добре или е по-важно да се прави на велик, силен и волеви и да страда нон стоп?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите