Жени с „мъжка болест”

Патриция Лейн, 33-годишна, лекар-консултант по проблемите на зависимостите от химически вещества продължава да се учи и да работи, за да получи степен магистър. Тази жена има цел. Тя е направила не лоша кариера. Но до 25 години тя е водела съвсем друг живот. Тя е била неуправляема, живеела е в алкохолна мъгла, изпивала е на един път повече от половин-един литър вино и това се е повтаряло всяка вечер. Трябваше да минат години, преди да достигна дъното – казва Патриция. На 12 години аз вече пиех по няколко шишета сироп за кашлица, който тогава съдържаше изрядна доза алкохол. На 13 спрях да употребявам сироп за кашлица и минах на истински алкохолни напитки. На 18 разбрах, че съм алкохоличка. При мен настъпиха бели петна в паметта и аз разбрах, че се намирам в зависимост, която е неизвестна на другите хора. След две чашки един мой приятел каза: „Аз повече не искам, защото започвам да се напивам”. А аз го питах: „Защо тогава не искаш още?”
Падението на Патриция продължавало до 25 години. „Моят живот се въртеше около пиенето, - разказва тя. – Аз търсех работа там, където пиенето беше напълно уместно. Не ходех там, където не се пие. Много години не бях ходила в кинотеатрите, защото там не трябваше да се пие. Пяна аз бях отвратителна – влачех се от един бар до друг, напивах се и почвах да се бия. Понякога аз се събуждах някъде в парка, цялата в мръсотия, не знаех как съм попаднала там. Пияна, аз се качвах зад кормилото на колата си. Просто беше чудо, че не се разбих и не пребих някого за тези години.”
По това време, когато Патриция се обърнала за помощ, тя се намирала в ужасно състояние. „Моят живот беше същински ад. На мен ми се струваше, че без алкохол няма да мога дори да дишам – спомня си тя. – Когато най-накрая видях тази действителност, в която живеех, - спалнята, преобърната наопаки, подвитите завеси, телевизорът, телефонът и пет литра вино, представляващи единствената ми компания, аз разбрах, че трябва или да се измъкна от всичко това, или да умра”. Но Патриция не е умряла, тя е оцеляла и процъвтява. „Аз реших да живея пълнокръвен живот, с всички възходи и падения и без помощта на алкохол” – казва тя. Това беше зашеметителен обрат на събитията, особено ако се вземе предвид колко близко бях дошла до саморазрушението.

От пропастта
Бетти Форд, Лайза Миннелли, Китти Ду-какис, Элизабет Тейлър — това са жени, изпаднали в зависимост от алкохола или наркотиците, можем да продължаваме и да продължаваме, включвайки в този списък знаменити и незнаменити, богати и бедни, красавици и жени с обикновена външност. До неотдавна жениет, изпаднали в зависимост от употребата на химически вещества, са можели да избегнат вниманието на обществеността. Напрактика и сега това им се отдава много по-често, отколкото на мъжете. „До началото на 60-те години и развитието на женското движение на женския алкохолизъм и други видове зависимости се е гледало като на редки случаи на заболявания от „мъжка” болест – счита Кетлин Бел Ангер, доктор по медицина, професор – психолог. Оттук и проявлението на зависимостите при жените често се е игнорирало, за тях не са писали, не са ги диагностицирали и преди всичко не са ги лекували.”. В действителност 40 процента от всички възрастни, злоупотребяващи с алкохол и наркотици, представляват жени, а сред младеща тази цифра наближава 50% - добавя Джейн Гонт, консултант по привикването към алкохола и наркотичните вещества, инспектор на женското отделение на Центъра Бети Форд. В нашия център 70% от жените се лекуват от хроничен алкохолизъм. На второ място привикналите към транквиланти и обезболяващи медикаменти, на трето – пристрастени към кокаина”. При което при много от тях се наблюдават по две заболявания. Жените са много податливи на риск от множество зависимости, добавя ШЕри Матео, доктор по философия, заместник ръководител на института по проблемите на жените и пола. – Те са по-склонни от мъжете да скриват своя алкохолизъм, , затова, когато те ходят на лекар, се оплакват от умора, депресия, тревожно състояние или стрес, което обикновено свързват с проблеми в семейството, училището или работата.”
„Всички тези симптоми често се лекуват със седативни средства, малки дози транквиланти или други психотропни вещества – според д-р Матео. Лекарите не разпитват жените и истинският проблем остава неразгадан”. Не може да бъде просто съвпадение, добавя д-р Гонт, че две трети от всички лекарства от този род се предписват на жени.
Двоен морал
Жените се стараят да укрият зависимостта си от алкохола и поради отношението на обществото към пиещата жена. В цялата история на света е съществувал двоен подход, който ни позволява да се отнасяме снизходително към пияния мъж, но да се отнасяме с презрение към пияната жена, която се разглежда като сексуално опасна, разпусната и неуправляема” – отбелязва д-р Матео.
„Счита се, че хроничния алкохолизъм не лишава мъжа от мъжественост – добавя д-р Гонт. Що се касае до жените, то някои техни качества се поставят под съмнение. От жените се изисква морална чистота”
Д-р Матео се съгласява с казаното.
„Отвращението, неприемането, с които се сблъска пиещата жена, може да усилва нейното нежелание да признае своя проблем” – отбелязва тя. Патриция си спомня, че когато приятелите й започвали разговор за безконечните й пийвания, тя веднаха ги зачерквала от своя живот.
„Предполагам, аз знаех, че съм изпаднала в беда, но се стараех да не мисля за това – обяснява тя. – Ако приятелите ми започваха да ми задават въпроси, те представляваха заплаха за мени аз никога повече не се срещах с тях”. „Клеймото, което нанася зависимостта, е толкова позорно, че около 25% от семействата на болни жени фактически им пречат при лечението, страхувайки се да не се обнародва самият факт – казва д-р Гонт. – С мъжете нещата стоят по друг начин. Всичко се усложнява и с това, че жените, страдащи от различни видове зависимости, често са разведени и следователно се явяват майки, които сами се грижат за порастващите си деца. Те често имат финансови проблеми, по-сложно им е да плащат за лечение и те се тревожат, че може да им вземат децата. Не е за чудене тогава, че те се опитват да скрият своята зависимост, колкото е възможно по-дълго и по-рядко от мъжете се обръщат за помощ. Нещо повече – продължава тя – даже ако жената се обръща за лечение, нея ще я лекуват по програма, предназначена по принцип за мъже, тъй като всичко, което ние знаем за този недъг и за неговото лечение е основано на изучаването изключително на мъжката зависимост. Разбира се това е по-добре от никакво лечение.”
В плен на собствените привички
„Хроническият алкохолизъм, пристрастието към наркотици – това е затвор – утвърждава Анджела Берк, доктор по философия, психолог и завеждащ психоневрологическа клиника. – Болестта напълно обхваща вашия живот. Тя диктува поведението, емоциите, целите. Нищо няма значение, освен удовлетворяването на болезнената потребност.”
„Най-вероятно, вие се явявате източник на постоянен хаос във вашето семейство и прахосник в материален план. – предполага д-р Гонт. – Голяма е вероятността, че вие внасяте в живота на семейството атмосфера на словесни и физически оскърбления. Вие идвате до извода, че е най-добре да си тръгнете от семейството, да не се намирате вкъщи, докато се предавате на своите пристрастия. Но и тогава вашата болест по всяка вероятност ще оказва разрушително въздействие върху живота на семейството, на вашия живот и вашето чувство за собствено достойнство.”
„Вие не можете да изпълнявате най-прости функции – утвърждава д-р Гонт. – Вие губите приятелите си или мъжа си и късате с приятелките или семейството си. Вашият свят става все по-изолиран, той през цялото време се стеснява. Ако вие сте млади и самотни, встъпвате в безпорядъчни връзки, губейки при това чувството си за собствено достойнство. Вие се опустошавате емоционално”.
Кой е заплашен да стане зависим?
"Жените, страдащи алкохолна или наркотична зависимост, се отличават от другите жени – отбелязва д-р Ангер, - те се отличават и от мъжете, страдащи от същите болести. Жените считат, че те са „по-лоши” от зависимите мъже, и мъжете, с които са свързани, обикновено се съгласяват с това. Те не хранят надежда за бъдещето, измъчва ги чувство за вина и те считат себе си отговорни за всичко, което се случва с тях. Преди всичко те произхождат от неблагополучни семейства, в които са се употребявали наркотици, пило се е алкохол, в които е имало психически болни хора, а също така е имало случаи на самоубийство, царувала е грубост, физически и морални оскърбления”, - казва тя. „Действително – добявя Гонт – около 70% от жените, изпаднали в зависимост от алкохол или наркотици, в детството си или в по-късна възраст са станали жертва на насилие”.
Патриция разказва, че и майка й и сестра й са били наркоманки, че в детството си тя е страдала от сексуално насили, а по-късно вече в по-късна възраст е станала жертва на насилие и групово изнасилване. „Моите първи спомени за сексуални унижения се отнасят към 3-годишна възраст – казва тя – но моят лекар счита, че те са започнали по-рано, когато още не съм имала 2 години. По-голяма част от живота си аз преживях с усещането за душавна болка. Алкохолът беше моят начин да се справя с тази болка. Аз привикнах да оправдавам пиянството си с думите: „Ако вие имахте такъв живот като мен и вие бихте се пропили”. Страдащите от зависимост жени обикновено не осъзнават, че наркотиците и алкохолът сами стават източник на проблеми” – счита д-р Ангер. Те гледат на своите пагубни пристрастия като на средство да се справят със загубите , със семейните проблеми и лошите взаимоотношения, с обстановката на грубост и насилие. Те гледат на наркотиците или на алкохола като на частично решение на проблема.
„Зависимостта от химически вещества не се явява проява на слабост на моралните принципи, - заявява д-р ангер. – Това е болест”. „Въпреки, че душевните стредения могат да внасят своя принос към развитието на зависимостта – счита д-р Берк, - много по-често основна роля играе уязвимата физиология. Явно някои хора са по-предразположени към физиологичното привикване, отколкото други, макар че никой не знае защо”.
На самото дъно
Стигна се дотам, че аз се страхувах да изляза от къщи, когато възнамерявах да си пийна, защото непрекъснато попадах във всякакви истории – разказва Патриция. Аз бях длъжна да оставам в своята квартира сама със своя телевизор с дистанционното и телефона, които поставях близо до себе си. Аз практически нямах връзка с външния свят. Аз много спях – още едно средство да избягаш от действителността, от света, в който живеех. После почнах да губя усещането си за реалност и с труд улавях разликата между съня и бодърствуването. После разбрах, че това е била алкохолна психоза”.
„Жените, попаднали в зависимост от употребата на химически вещества, живеят на ръба на катастрофата. – твърди Карлин Хант, доктор по педагогически науки, която е изучавала проблема на женската зависимост. Техните разкази за своя живот, подобно на разказа на Патриция са били за отчаяние, неустроеност и мъчителна самота. Жените, с които тя се е запознавала в хода на изследванията си, са водели такъв живот, в който е господствал хаос, „ в течение на дълги периоди от време не правят никакви опити да се обърнат към лечебни учреждения” – забелязва д-р Хант, частнопрактикуващ консултант. „Необходими са били много разтърсващи произшествия или преживявания, за да реши жената да предприеме решение да търси начин за лечение.”
Пред лицето на реалността
Това, което Патриция нарича своят момент на прозрение, се случило веднъж вечерта, когато тя била у една от своите приятелки. „След като тя отиде да спи, аз продължавах да седя пред телевизора и да пия, докато не изпих всичко, което имах – спомня си тя. – Аз вдигах шум, хлопах вратите на бюфета в търсене на алкохол. Моята приятелка дойде в кухнята аз й заявих, че трябва да си ходя вкъщи. Тя ме умоляваше да не карам колата и в края на краищата ме уговори да хвана такси. Аз исках по-скоро да се отърва от нея и да намеря още алкохол. След като си тръгнах, тя позвънила на моя баща, добре разбирайки че след това едва ли ще искам да разговарям с нея. Аз възприех това като предателствто, но в действителност тя ми спаси живота. Баща ми ми позвъни и ме помоли да се срещнем на следващия ден. Той ми каза, че познава една жена, която станала зависима от хероина и че тя се е обърнала за помощ към специализиран център. Той каза, че разбира в каква беда съм аз и се страхува, че аз ще убия някого или ще се самоубия. А след това той ме попита не бих ли искала да се обърна към някой лечебен център. Аз казах „да” и досега не зная защо аз направих това.”
Патриция казва, че това просто „да” е открило шлюзовете. „Аз започнах да плача и мислех, че няма да мога да спра. Аз казах на баща ми, че повече не мога, че аз съм ужасена, че нищо не мога да направя със себе си и че мисля, че откачам. След няколко седмици аз започнах да се лекувам”.
Ръка за помощ

„Едно е да се изчисти тялото от предизвикващите привикване химически вещества и съвсем друго да освободиш мозъка от желанието отново да ги употребяваш” – признава д-р Берк – Без всякакво съмнение, физическото изчистване на тези вещества от организма може да бъде най-лекият етап от лечението”.
Заплашва ли ви да станете зависим
Възползвайте се от този въпросник, разработен от Американската асоциация на лекарите – холисти и определете отнасяте ли се към рисковата група.

Имате ли чувството, че никога не сте във форма? Не съсредоточавате ли цялото удоволствие, което получавате от живота само в едно /храна, алкохол, наркотици/ или в един вид дейност /секс, спорт, работа/ ? Критично ли се отнасяте към себе си?
Може ли да се каже за вас, че в очите на другите хора вие изглеждате силна, доволна от себе си и контролираща своите действия личност /но вие знаете, чо това не е така/? Избягвате ли конфликти?
Чувствате ли своето безсилие в много сфери на живота? Често ли чувствате своята отговорност за поведението на другите хора?
Възникват ли у вас трудности, когато искате да се запознаете и да встъпите в интимни отношения?
Специалистите, разработили този въпросник, считат, че вие се излагате на голям риск да изпаднете в числото на страдащите от зависимост, ако отговорите с да на пет или повече въпроси. Свържете се с група Анонимни Алкохолици или Наркомани, за да получите информация или се обърнете към терапевт за съвет и консултация.
„ От опита с ветераните във Виетнам ние знаем, че физиологическото привикване може да бъде преодоляно сравнително леко говори психологът д-р Берк.
Много ветерани са привикнали да употребяват хероин по време на войната, но не са много тези, които са съхранили зависимостта си, когато са се върнали в САЩ. Това се обяснява с факта, че те са излезли от стресовата ситуация, която е създавала психологическа потребност. Затова, когато те са се излекували от физиологическото привличане, тях вече не ги е теглело към наркотика.” „ Разбира се изкарването на токсичните вещества от организма – това не е пикник –добавя специалистът консултант по привикването д-р Гонт. – В зависимост от предизвикващото привикването вещество за детоксикацията може да са нужни от няколко дни до месец и повече. Болните може да страдат от умора, депресия и възбуда. Понякога се наблюдават много необичайни симптоми на детоксикация, например на пациента му се струва, че ръката му се е отделила от тялото. При отвикването от някои наркотици у вас може да се развие припадък, ако наркотикът се изхвърля прекалено бързо. Затова ние водим щателно наблюдение на болните и им назначаваме такова лечение, което би обезпечавало тяхната стабилност и безопасно състояние.” Тъй като у повечето хора се развива и физиологично и психологично привикване, програмата за помощ, подобно на използваната в Центъра Бети Форд е ориентирана на холистичния, т.е. на цялостния подход към лечението. В най-общ смисъл това означава, че физиологичните потребности на пациента се следят от многопрофилна бригада от лекари и сестри, а екип от психолози и консултанти помага на пациента да се разкрие и да се научи да противостои на стреса и обстоятелствата, които работят против него. „Едновременно – разказва Гонт – другите членове на екипа започват работа с него по програмата за придобиване на здрави привички на храненето и поддържане на добро физическо състояние. „Провежда се работа по възвръщането към нормата буквално на всичко, което съставлява вашия живот, продължава д-р Гонт. Процесът на оздравяване е основан на групова терапия. Всичко, което ние правим става в пределите на съобщество, към която принадлежат пациентът, затова оздравяващите се поддържат един друг и това се оказва необикновено ефективно лечебно средство. Именно затова толкова успешна се оказва дейността на движението анонимни алкохолици”.
Възвръщане към реалния живот
Патриция казва, че оздравяването от алкохолизма не е било много трудно. „Процесът на отвикване ми изглеждаше по-лек от моя предишен живот – признава тя. – Аз бях уверена, че никога повече няма да започна да пия. Била съм на самото дъно и в емоционален, и в духовен план”.
„Постепенно – отбелязва Гонт, - изменението в образа на живот на пациентките, които стават по време на процеса от избавяне от зависимостта, оказват много положително въздействие на техния живот. Фактически много от тях след приключването на лечението започват да се чувстват по-добре, отколкото когато и да било”. Патриция е провела в лечебния център пет седмици. „Аз си спомням, че когато се изпълниха 30 дни от момента на началото на лечението – и всички тези 30 дни аз бях чистичка и трезва, аз започнах да плача, защото толкова години от мен миришеше на алкохол – разказва тя. – Появи се надеждата, в моя предишен живот нямаше надежда. Това ми даваше сили, но и ме плашеше. Какво можех аз да зная за надеждата? Изучавайки поведението на жените, пристрастили се към алкохол, д-р Хант прави извод, че отвикването – не е най-сложния етап. Най-големи трудности представлява процесът на изменение и духовен растеж. Излекувалите се жени отбелязват, че процесът на възстановяване – това е „постоянно разширяващ се опит, който включва все по-голяма реализация на това, което е било заложено в тях, но не се е разкрило”. Те често започват да осъзнават цялата болка на своето минало, която по-рано не се е възприемала от тях с такава сила поради постоянното състояние на опиянение и неприемане на действителността. Оздравяването означава за тях ново осъзнаване на реалността.


„Когато аз спрях да пия, аз съзнателно реших да приема всичко, което дава животът – казва Патриция. – През лятото, например, аз имах роман с един мъж, който по-късно спря да се среща с мен. Бях в отчаяние от това. Моят лекар ми обясни, че съм имала лятно романтично увлечение, което е познато на всеки първокурсник. Но тъй Като аз от 12 години бях алкохоличка, никога не бях имала възможност да разбера как се чувства една жена в такива ситуации, как се справя с тях и идва на себе си. В емоционален план аз сякаш започвах току що да излизам от пубертета.».