|
Бях задрямал за не повече от десетина минути и се събудих с натрапчивото усещане, че закъснявам със ставането. Пипнах си челото, високата температурата от предишния ден, беше изчезнала. Нямах часовник и останах легнал да чакам Ангело да се събуди. Предишната вечер му го бях оставил с настроена аларма за 2 часа сутринта. Така мина около час, може и по-малко да е било. Поразмърдах се и от шума Ангело се събуди, седна в чувала, погледна часовника и издекламира като служител на “Точно време” - 00:10. Имахме още около два часа . Температурата в палатката беше минус 7°С. Излязох да импровизирам тоалетна отвън, на влизане в палатката ме лъхна парфюма на водача ни. Един много странен, кисел мирис...
Идеята за Айлънд Пик ми хрумна в края на Април 2004г, докато разглеждах рекламен материал на Ейшън Тре-кинг, на път за София от Катманду. Мина цялото лято на 2004 и не бях споделял с никого идеята за потенциален опит за изкачване на върха, нито пък за пътуване до Непал. Докато в един момент, в рамките на един неприну-ден разговор с Румен, в офиса ни, се роди „скелета” на мероприятието. Разполагах с карта на Кхумбу, от Жири до Еверест както и на по-подробна карта на района на Айлънд Пик. Избрахме района на Кхумбу от съображения за сигурност – искахме да избегнем срещи с маоисти. Следяхме отблизо новините от Непал и всеки пореден акт на насилие ни хвърляше в колебания, които в крайна сметка преодоляхме и то с основание.
Избрахме маршрут като комбинация от двете най-популярни трекинг програми предлагани на местния пазар – Намче – Гокьо Ри и Намче – Кала Патар. Идеята да комбинираме изкачване на връх с трекинга не закъсня. Имаше много аргументи „за” – добра аклиматизация, адаптиране с обстановката, оптимизиране на транспортни-те разходи и не на последно място – мерак. Избрахме Айлънд Пик (6174м). Един връх в района на Кхумбу, шест хилядник, изискващ известни умения с катерачен инвентар за сняг и лед. Знаехме, че го качват и експедиции като подготовка за някой по-сериозен връх. Например, Ама-Даблам или Еверест, Лотце. После, поканихме Йоа-на и едва тогава започнахме да събираме по-подробна информация за района. Първата спирка беше портала www.summitpost.org, после попаднахме на материал от руснаци, минали по подобен маршрут, но през Януари на 2004. Потърсихме и българи, които са го качвали, но единствения на когото попаднахме, имаше спомени от да-лечната 1984 година, които бяха поизбледнели. По събраната информация оформихме детайлите на маршрута.
Друг важен момент беше да решим (бяхме вече 7 човека) дали да пътуване с агенция, дали да се доверим на Па-санг, с който бях изкарал месец в Тибет, или сами да си организираме всичко на място, след пристигането в Катманду. Спряхме се на първия вариант – да ползваме услугите на Непалска агенция. След интензивен, пара-лелен диалог с четири (вдъхнали ни доверие) агенции се спяхме на Тамсерку. Аргументите за този избор са твърде много и аз ще ги пропусна тук, но ще кажа че след първото сито останаха 12 агенции. За да мога да съ-поставям предложенията на агенциите ги направих удобни за съпоставяне като за целта направих подробно опи-сание на маршрута по дни, с включените дни за почивка, с условията за брой носачи, гид и шерп за изнасяне на инвентара за върха, храна, престой в Катманду и необходимите такси. Имаше известно затруднение с агенцията, при обсъждане на детайлите по оборудването на лагерите, които бързо преодоляхме. За върха имаше трима кан-дидати, което ни натовари малко в цената за пермита, защото ценообразуването на пермита започва от група с 5 участника.
И така група приятели и познати решават да ходят по предварително уговорен с Непалска агенция маршрут, в района на Кхумбу. Дължината на маршрута е 180км, от които 145км са с надморска височина над 4000м. Ефек-тивно прекараното време в планината е 20 дни. Предвидено е изкачването на три върха – Гокьо Ри, Кала Патар и Айлънд Пик. Нощувките и храната, агенцията уреждаше в лоджите по маршрута. Изключение са двете нощувки преди изкачването на Айлънд Пик, съответно – Базов лагер и Първи лагер.
Пътувахме по традиционния за българите маршрут, запътили се в Непал, София-Истанбул (с автобус) и от Ис-танбул с полет на Гълф Еър, през Бахреин и Абу Даби – до Катманду. Нощувките и храната по пътя са за сметка на авиокомпанията. Пътуването до Истанбул не е беше нищо особено, макар че направи добро впечатление бър-зината, с която преминахме през границата (на връщане беше също така бързо). И в двете посоки, ползвахме автобуси на турската фирма МЕТРО. От пристигането на летище Ататюрк до излитането, прекарахме времето в пререждане на багажа, за да не надхвърля максималното позволено тегло, за човек пътуващ в икономична класа, от 20кг. В последствие се оказа, че не е било нужно усилието да си прехвърляме вещи един на друг. Достатъчно се оказа да оформим багажа като за група (това е безплатна услуга), въпреки че самолетните билети бяха инди-видуални.
Полезно е да се знае, че терминалите за приемане на багажа и оформяне на билети, не се изключват кога-то няма обработка на полет. През това време, на тях няма служители на съответната авиокомпания и може безпрепятствено да се ползват кантарите. В левия край на чакалнята, спрямо входа, достатъчно свободни тереминали.
Нощта изкарахме в Бахрейн, в един приличен за района хотел. Полетът за Абу-Даби беше рано сутринта и към 16:00ч Непалско време, на 9 април, кацнахме в Катманду.
Между България и Непал има визов режим. Издаването на виза, обикновено се прави на летището в Катманду. Отнема не повече от 3 – 4 минути, без да се брои чакането на опашка пред гишетата. Необходима е една паспор-тна снимка, която може да се извади на самото летище, но би било улеснение ако се носи от България. Цената на визата е $25 или 20EUR. Възможно е да се плати и в друга конвертируема валута.
На летището ни посрещна човек от Тамсерку, уреди претоварването на багажа в микробус и отпътувахме за хо-тел Роял Синги. Изборът на добър хотел в Катманду, според мен, е важна стъпка към спокойната подготовка за едно предстоящо дълго пътуване. Това определя и високата надценка за нощувката спрямо средната цена за хо-тели в Катманду. В повечето случаи – 100% върху средната цената. Та с тази висока надценка (като процент от средната цена за нощувка), разхода нощувка+закуска беше $13 за човек. Трябва да се отчете факта, че ако бяхме избрали Роял Синги, без посредничеството на агенцията, цената щеше да е по-висока. Храната, в добрите ресто-ранти (изключвам луксозните) в Катманду е малко по-евтина от заведения тип “УГО”, “Кривото” или “Верона”. При включена в цената на нощувката закуска, обяда и вечерята се покриват от $10. Тук му е мястото да кажа, че условията позволяват много по-икономичен храноден+нощувка.
Непалската кухня е поносима за нашия стомах. Важно е да се яде готвено, да се избягват плодовете, които се предлагат на парче по улиците – манго, ананас и др. Стомашно-чревно разстройство, причинено от бактерия или вирус, в тази част на Азия, може да ускори връщането в България. Моето мнение, е че рис-кът от хранене по заведения е много по-висок в Катманду, от колкото в планината.
Бяхме запланували два дни престой в Катманду, които в последствие се увеличиха до три, заради закъсняло пристигане на багаж от България. Тези дни прекарахме в разглеждане на градските забележителности, покупки на някои лекарства (например Диамокс), газ, някои дрехи и храна от типа на Сникерс и Корни.
Багажът на всеки беше разделен на две – основната част в ден или бидон (около 25кг) и малка раница с тегло около 4-5кг, с яке, шапка, леки ръкавици, фотоапарат, шише вода, “плажен крем” и мокри кърпи за лице.
Местата за нощувки бяхме избрали така че, денивелацията между кои да е последователни нощи, да не бъде по-голяма от 400м. Това е сериозна предпоставка за добра аклиматизация и избягване на диском-форта от силно главоболие.
Ето и едно сбито описание на маршрута ни по дни и надморска височина:
1 ден
Катманду - Лукла - Пакдинг
На 12 април, с ранен полет на Yeti Airlines, заминахме за Лукла (2865м). Летяхме на стар, двумоторен, витлов самолет. Корпусът на самолета беше абсолютно разхерметизиран и висотомерът на часовника ми показа скром-ните 4000м. В Лукла, летището е с размер на охраняем, софийски паркинг – както по размери, така и по обо-рудване. Пилотът направи невероятна маневра и кацна по наклонена писта (нагорнище). Наклонът беше мини-мум 10°.
Обикновено, пристигайки в Лукла, не се организира преспиване, а се продължава до Пакдинг (2617м) където се прави първата нощувка. Разстоянието е 7,2км. Върви се по широка пътека. На по-стръмните места има каменни стъпала. Има голямо движение на хора и товари в двете посоки. Пакдинг предлага няколко варианта за нощува-не. Тамсерку ни бяха избрали Фаракпа.
2 ден
Пакдинг - Намче
Продължихме нагоре, по течението на Дуб Коши. Пътеката е широка, прашна и много оживена. На места преси-чаме реката по въжени мостове. Изглежда ни екзотично, склоновете са много стръмни, реката е буйна, по въже-ните перила има хиляди знаменца с мантри. Люлеем мостовете и се снимаме. Прави впечатление, че слизащите към Лукла трекери, изглеждат много изморени. Повечето не отвръщат на поздравите ни, но това не ни пречи и поддържайки прилична скорост, достигаме до Намче Базар (3440м) след като сме изминали повече от 11км. На входа на Намче има каса където се плаща “такса парк”. Цената е 1000 рупи за посетител (около $15). Настаних-ме се в малък хотел. Цената на нощувката, в двойна стая е $1.5, има баня, която се плаща отделно и струва $2, а кухнята е доста добра.
В Намче има много магазини и не е проблем да се набави както екипировка (включително катерачен инвентар), така и храна. В Намче и Катманду има фирмени магазини на North Face, където на цена от $90-$100 може да се вземе прилично яке с мембрана и лепени шевове (оригинално), подходящо за трекинг. За цена от $250 - $300, може да се намери много сериозен, трислоен Gore-Tex. Цената на телефонен разговор до България е $2/минута, има много интернет клубове (около $8/час), може да се прехвърлят снимки на CD, продават се карти. Това е и последното място, където си струва да се запаси човек с бутилирана минерална вода. Цената е 50 рупи.
Един разумен сценарий за аклиматизация, включва две нощувки в Намче Базар, с разходка в околностите през почивния ден. Ние избрахме един кратък трек до Таме.
3 ден
Намче – Таме – Намче
Пътеката е добре маркирана, минава през няколко малки селца. В началото на Април, имаше слабо движение на хора, предимно местни. До Таме са 12км, леко се върви. По пътя има лоджи, в които предлагат обяд и напитки. Преди Таме се пресича река с много интересни, оформени от реката, форми на човешки лица. Селото е голямо спрямо мащаба на околните селища. Там се намира изравнителя на водохващането към местния ВЕЦ. Пос-ледното е феноменална придобивка за района. Не помня номиналната мощност на турбините, но този ВЕЦ снабдява с ток Таме, Намче и Кхумджунг. Изграждането е финансирано от трите селища. Над Таме има манас-тир, които си струва да се посети – това е първата възможност за достигане на 4000м.
4 ден
Намче – Кхумджунг
Това беше най-краткият преход за цялото ни пребиваване в района на Кхумбу. GPS-ът отчете 2.6км. Минахме през Сянгбоче където има площадка за хеликоптер. Обикновено се използва за превоз на товари и гости на хо-тела-барокамера Everest View. Малко над Сянгбоче, пътеката минава покрай голяма ступа, откъдето се разкрива панорамна гледка по долината на Кхумбу. Това е мястото, откъдето се вижда за първи път Еверест. Впечатля-ващ е и Ама Даблам.
Кхумджунг е последното място с 220V електричество. Макар, че в лоджата в която отседнахме, нямаше контакти, чрез преходник, може да се изкара извод през фасунга. Подобно деяние не се адмирира от собс-твениците. Включването на ел. консуматори се таксува като допълнителна услуга. Оттук нагоре, до Гокьо, Горак Шеп и Чукунг, ползването на 220V, става през соларен елемент и цената за включване на 1 консуматор, за 1 час е между $3 и $10, в зависимост от надморската височина.
5 ден
Кхумджунг - Доле
Пътеката е по дясня склон на долината на Боте Коши. Оформена е добре, на места се разклонява и предлага мно-жество варианти с преодоляване на междинни височини. По пътя има няколко места за обяд и напитки. Срещат се муфлони и един интересен бозайник, чиято фигура и стойка, приличат на кенгуру.
Доле е селото, което ми хареса най-много. Разположено е в близост до река, а двора на всяка лоджа е тераса по склона й. Има 5 – 6 лоджи, които предлагат удобни места и за палатки. В Доле направихме първата нощувка над 4000м.
6 ден
Доле - Мачермо
Денят започна с обилна и приятна закуска – съществен принос за доброто настроение през целиа ден. Пътят между Кхумджунг и Доле минава през гори с разнообразни растителни видове. Пътеката е стръмна на места, но се върви. Дърветата не ни позволяваха да добием представа за височината на склоновете, по които се движехме-респективно, дълбочината на долината, в която се блъскаше лудо водата на Дуб Коши.
Селцето Доле е разположено в циркус, от който тръгва поредния приток към вече споменатата река.
Пиша всичко това, не за да допълня описанието от предишния ден, а по-скоро да пресъздам част от захласване-то, което изпитахме когато излезнахме от циркуса на Доле, на път за Мачермо. Гледката беше впечатляваща – от билото (това е над гористия пояс) се виждаше Чо-Ойо с огромния си ледник, малка част от пирамидата на Еверест, Чолатсе, Тамсерку, Кантега и много други. Излишно е да описвам с какво настървение се хванахме за фотоапаратите, но сега 2-3 месеца след случилото се, разглеждайки снимките на приятелите от групата, прави интересно впечатление факта, че на няколко места сме правили съвсем еднотипни снимки. Споменатото по-горе място е едно от тях.
Пътят до Мачермо беше около 6км, но там усетихме за първи път “височината”. Умората се появи на първия, по-стръмен пасаж от маршрута.
В Мачермо има три лоджи, много семпли, с еднакво меню. В полседното преобладават фидетата – под формата на супа или “спагети” – фидета и пак фидета. Другият хит беше ориза. В Непалските лоджи е практика, цените на нощувките и услугите (баня, телефон, 220V) да се изписват в менюто на кухнята. Много удобно, докато ча-каш храната, умуваш – дали да се изкъпя или да си заредя батериите на фотоапарата, или да изчакат и двете.
При вечерното измерване на кислородната сатурацията (насищане) и пулса, средна стойност от всички беше 87, срещу 93-94 от нощувката на Доле. Натоварването от височината беше явно, чакахме покачване на пулсовите стойности.
7 ден
Мачермо - Гокьо
Това си беше сериозно ходене. Разстоянието между двете лоджи е само 7км, но пътят предразполага кум мно-жество лъчове или заобиколни маршрути. Върви се нагоре, към началото на ледника, т.е. към стената на Чо-Ойо. Минава се покрай езерата Гокьо и се достига до района на лоджите, които са поне 6 работещи. Тук му е мястото да кажа, че поради отлива на туристи, някои лоджи са затворени, но в дадено населено място има поне няколко работещи.
В Гокьо реших да зареждам батерии. Лоджата разполагаше с голям соларен панел, стабилен акумулатор и на-дежден инвертор (май това беше името за понижаващ трансформатор). Имаше и телефона на Турая.
От Гокьо могат да се правят множество лъчове – към Рейнджо-Ла, към върха Гокьо-Ри и към непалския (тради-ционният маршрут за върха е с базов лагер в Тибет) базовия лагер на Чо-Ойо.
Оттук нататък, височината на нощувките нямаше да слиза под 4700, в продължение на 10 дни (с изключение на Дигбоче).
Изкачването на Гокьо-Ри оставих за следващия ден, поради факта че следващата нощувка беше в Тагнак, на 3 часа път.
8 ден
Гокьо - Тагнак
От Гокьо, на 2 – 2:30 път е върха Гокьо-Ри (5360м). Самото изкачване ми заприлича много на лятната пътека към вр. Вихрен. Отгоре, не се вижда ясно изразена върхова пирамида. Има множество големи каменни блокове, които предлагат добър заслон от вятър и слънце, с което правят мястото комфортно за продължително наблюде-ние на красотите, които предлага Хималайската панорама. Избрах си място, похапнах и направих внушително количество снимки. Сега като ги гледам тези снимки, всяка една от тях е едно мислено пътуване, едни неосъ-ществен детайл по нашия маршрут, което за мое учудване не произвежда съжаление от пропусната възможност, а напротив, някак си допълва усещането за едно великолепно преживяване.
Пътят до Тагнак минава през ледника на Чо-Ойо (Нзгомпа). Един лек маршрут, наситен с необичайните форми на ледниковите морени и езерца.
Тагнак не може да се нарече селце, а по скоро, скупчване на 3 лоджи едната от които е в строеж). На местата, където спирахме за нощувка, собствениците на лоджи отглеждат, вероятно само в туристическите сезони и през мусонния период, якове и картофи. В Тагнак няма някакъв поминък – нито земеделство, нито скотовъдство. Доста неразработено място. Спомням си, че в стайчетата, под наровете и в коридорите имаше наредени фъшкии от якове, които местните ползват за подпалки.
9 ден
Тагнак – Дзонгла
Това беше първото, по-сериозно, ходене. Минахме през превала Чо-Ла Пас и достигнахме Чолатсе, много близо до долината на ледника Кхумбу. Пътят беше наситен с много спускания и изкачвания. Изкачването на Чо-Ла Пас беше стръмно, а слизането, двойно по-трудно от изкачването. Дължината на маршрута е около 9км, но гру-пата ни се разтегли много и разликата между първите и последните беше около 3 часа. Времето се развали, зава-ля сняг, температурите паднаха. Снеговалежа стана част от ежедневието до края на престоя ни над 4000м.
10 ден
Дзонгла – Лобуче
Кристално чисто утринно небе, невероятната пирамида на Чолатсе, прелитащи транспортни хеликоптери и една суетяща се група корейски алпинисти. Това видяхме, след като изпълзяхме от пухените чували.
Лобуче е разположен в долината на Кхумбу. Селцето е необичайно мръсно, по-скоро занемарено. Нетипично за района. В панорамата доминира Ама Даблам и Нупце. Малко по-късно се появява Пумори. От Еверест и Лотце няма и следа.
11 ден
Лобуче – Горак Шеп
Пътят продължава нагоре, от лявата страна, по долината на ледника Кхумбу. Очаквах да стигна до Горак Шеп едва ли не за час и си дадох зор. Серпентините между ледниковите морени, ми объркаха сметките и вместо за един, аз пристигнах за два часа. Макар и с ясно утро, от югоизток идваше облачен фронт и реших да си опитам късмета за добри панорамни снимки от Кала Патар. Знаех, че върхът е 5440м и тръгвайки от 5150м щях да го достигна бързо. Взех вода, яке, апарат, шапка и щеки и бегом нагоре. Пътеката по склона се разклоняваше на множество места. Реших да поемам само по десните разклонения с презумцията да бъда по-близо до ледника и да имам по широка панорама към откриващия се Еверест и класическия маршрут с Южното седло. Загледан в Пумори и заслушан в Металика 91, забелязах на GPS височината 5500м, но го отдадох на грешка в картата. Подобна вече бях регистрирал в района на Чолатсе. Продължих нагоре, и едва към 5600м, някъде напред се откри върховата пирамида. През това време, Пумори се обви в облаци и си остана забулен до края на деня. Така и не успях да го снимам отблизо.
Достигайки върха, височината беше 5670м, явно беше, че съм допуснал грешка. Това не беше Кала Патар. Подс-казваше го и близостта на Пумори. Връхчето, на което се бях установил за снимки беше малко възвишение, част от ребро на Пумори. Грешка, грешка, ама си беше много удобно за снимки. Успях да направя детайлна снимка на Южното седло с последната част от класическия маршрут на Хилари. Виждат се в детайли стъпалото на Хи-лари и Южния връх.
12 ден
Горак Шеп – Дингбоче
Едно дълго и бързо 14км слизане до Дингбоче. Последното си е село, не е просто група от лоджи, а населено място. Има си и магазин. Оттук за първи път видяхме Айлънд Пик.
Денят беше Цветница и девойките в тима направиха бисквитена торта с нишесте, сушени плодове и ядки. Дали от спускането на ниско, дали от тортата, настроението беше отлично. Предстоеше ни нощувка на около 4400м.
13 ден
Дингбоче - Чукунг
Нощуването на 600м по-ниско, спрямо Горак Шеп, ни се отрази добре. Предстоеше ни кратък преход до Чукунг и разглеждане на северната стена на Ама Даблам. Тръгнахме късно, след 10, вървяхме бавно и за обяд пристиг-нахме в Чукунг. Предстоеше ни да огледаме палтките за лагерите. В Чукунг Тамсерку имат депо за инвентар. Много е удобен, защото не се налага да се изнасят палатки и посуда. В последствие се оказа, че и други агенции разчитат на този инвентар, но собствеността на имета е на Тамсерку. Което обаче, не ни даде никакво предимст-во в избор на палатки и вместо обещаните The North Face Extrem, спахме в прокъсани (тук-там) Salewa.
И тук ни сполетя първата неприятна изненада (от общо две). Някъде по маршрута имало пукнатина, която се е отворила през зимния сезон. Някакъв местен поставил стълба и взима такса от групите. До тук добре. В деня на изкачването, обаче, стълбата вече трябвало да се сваля! Аз лично, много се подразних, защото лъсна липсата на достатъчна информираност за детайлите по маршрута от страна на Тамсерку. Това не е вина на водача или сер-даря. Започна един пазарлък и в крайна сметка, нашият водач заплати допълнителна такса за стълбата и пое ан-гажимент да я свали до Чукунг. Това обаче, не ни даваше възможност да ползваме резервен ден за изкачване от лагер 1. Или иначе казано – ако времето е лошо – без стълба. Без да знаем каква е ситуацията с пукнатината, ние доста се понапрегнахме от тази перспектива. Бяхме стигнали дотук с един добре премислен график, с изнесена храна за 3 дни по лагерите и накрая да се препънем в една стълба.
14 ден
Чукунг – Базов лагер
Един дълъг преход, през ледникови морени, на фона на страховитите южни стени на Нупце, Лотце и Лотце Шар, които образуват една исполинска скална бариера.
В Базовия лагер ни посрещна човек от управата на парка и поиска за проверка пермита на групата. Въпреки, че за върха се бяхме приготвили трима, в групата бяхме четирима. Като намерението беше с четвъртият от нас да поддържаме радиовръзка по време на изкачването. Последва втора нощувка над 5000.
15 ден
Базов лагер – Лагер 1
Като гледам по записите на GPS-а, това е бил най-краткия преход по време на цялото ни пътуване – едва 1,7км, но с денивелация от 407м. Първи лагер беше избран на една много малка тераса, в която се побираха не повече от три палатки. В лагера останахме да нощуваме четирима – тримата българи и непалския водач.
Следобедът мина в ядене, спане и подготовка за предстоящото изкачване. В раницата сложих един Сникерс, едно Корни, един шоколад Своге с лешник, термос с 1л ментов чай, Тика+, 1 чифт ръкавици с 5 пръста и мемб-рана, 1 чифт лапи, фотоапарат, GPS, 4 батерии АА, самохват, ленти, прусеци, осмица, Ти-блок, карабинери и примки, и един пикел с дълга, права дръжка. Сега като се замисля, си давам сметка, че всеки от нас носеше ин-вентар, който е бил ползван при изкачването на Еверест през 2004г и това малко или много ни задължаваше да го качим (инвентара) догоре.
16 ден
Изкачването
Мисля, че бях постигнал добра аклиматизация. Към подобен извод сочеха и данните от пулс-оксиметъра, кисло-родна сатурация 88 и пулс около 90, за височина 5530м. Добре. Придържал съм се към две практики – минимум 5 литра вода на ден и съм избягвал бърз ход, особено при изкачвания (да го наречем щадящ за сърцето режим). Изключение прави, изкачването на Кала Патар и съседния връх на 5670м когато си позволих бърз ход на изкач-ване заради наближаващия фронт.
Станахме в 2ч. Ангелу (водача) приготви топли напитки. При второто кипване на вода, изсипах около литър в “кемъл бега”, което се оказа разумно, защото при температура от –7 в палатката, водата беше замръзнала.
Тръгнахме в бавно темпо около 3ч. Правехме почивки през 20 минути. Времето беше ясно и тихо, Луната беше 3-4 дни след пълнолуние. Сенките на Макалу и Барунтсе изглеждаха много резки, а ледниците на Лотце и Лотце Шар бяха покрити с облаци. Приличаха на реки от пара. Изкачването беше много стръмно. Всяка крачка е височина. Към 5:30 стъпихме на лед, сложихме котките, обвързахме се и четиримата с едно въже и продължихме.
Заобикаляхме пукнатини, много пукнатини, докато стигнахме до “баш” пукнатината. И тук ни посрещна втората неприятна изненада – стълбата си беше там, но нямаше парапети. Заобиколихме цепката без големи трудности, дори бих казал, лесно. Ако имахме по-точна информация за размера й, нямаше да повдигаме въпрос за стълба.
Снегът беше здрав фирн, не оставяхме почти никакви следи. Ходеше се лесно. За да излезем на върховото било, трябваше да преодолеем снежно-ледена стена, чийто наклон варираше между 60 и 70 градуса. Стената я качих-ме на едно въже (найлоново) от 200м. Изграждането на парапета ни отне 1 час, а въжето го “изводи” Ангелу. Ползвахме снежни котви. Самото катерене беше на едно сечиво и самохват. Склонът беше с ронлив лед, образу-ващ причудливи фигури, подобни на пещерни скални форми, които растяха отдолу нагоре.
Отдалече, върховото било изглежда безпроблемно. Представях си да го минем за 30 минути, а се оказа по-трудно. По билото имаше изветрени ледени пирамиди, които много затрудняваха изграждането на парапета и движението по него. Това е и пасажът на маршрута. Ако групата е от 7, 8 или повече мераклии, това ще е проб-лемно място. Няма възможност за два парапета, което означава, че слизащи и изкачващи се трябва да се изчак-ват. По време на нашето изкачване, на билото духаше и средното време за преодоляване на пасажа беше около 10 минути. Рапелът, на връщане, отнемаше повече време, защото слизащият се затрудняваше от острите ледени форми и трябваше да “бяга” от отвеса.
На върха бяхме в 9:15, при плътна облачност. Направихме си снимки с Българското знаме и заслизахме да при-бираме Лагер 1. Нямаше еуфория, но и тримата бяхме доволни от постигнатото. Преодоляхме разстоянието от 2,48км за 6 часа и 42 минути и около 650м денивелация.
По пътя събрахме Лагер 1 и Базовия лагер и нощувахме в Чукунг.
17 ден
Чукунг – Тянгбоче
Слизането към Тянгбоче беше бързо, но за сметка на това дълго. Разгледахме манастирите в Пангбоче и Тянгбо-че. Последният е най-големият будистки манастир в Непал. Има много интересна история. По пътя се разми-нахме с няколко кервана носачи и якове, които изнасяха багаж към базовия лагер на Еверест.
В Тянгбоче пристигнахме късно и трудно намерихме свободни места за нощуване.
18 ден
Тянгбоче – Намче Базар
Отново бързо слизане и ООО....О, изненада! Намче Базар изглежда много цивилизовано място. Има и улици павирани с камъни. Има и интернет! И настана голямото браузване, писане на писма и какво ли още не. После, белот+бира и пак белот, без бира.
19 ден
Намче Базар – Лукла
Най-дългият преход за трекинга, почти 20км. Срещнахме българска група, която щеше да направи част от нашия маршрут. Поговорихме за кратко и продължихме надолу. В Лукла отседнахме в Кангри. Това е доста приличен хотел, може би, най-добрият в Лукла. Има страхотно обзавеждане, според стандарта за района, много добра кухня и .... течаща топла вода между 17 и 18 часа. А като капак, в леглата има електрически завивки. Последното определено е супер лукс, защото тези одеала са сериозен консуматор на електроенергия, в район, където тя е дефицит. Това е отлично място за възстановяване и привикване към нормалните хигиенни норми.
Мениджъра на Фаракпа и Кангри е един и същ човек, свързан е с Тамсерку, има добър английски и може да съ-действа за много неща, включително и за самолетните билети. На вечеря спомена, че очаква гости от Франция, които щели да пристигнат с хеликоптер и да хвъркат в района на Кхумбу около месец! Значи имало и такива “туристи”.
Малко по-късно, след около месец, гледах репортаж за кацане на Еверест с хеликоптер.
20 ден
Лукла – Лукла
Сутринта, в бърз тръс се изнесохме до летището. А то пълно, пълно, няма на къде да се обърнеш. Едно от неу-добствата на пролетния сезон в Хималаите е нестабилното време. Последното е причина за бъркотия в разписа-нието на самолетните полети от и за Лукла. Чакахме до 13ч и се върнахме обратно в хотела. Настроението не беше на висота. Пренебрегвайки картите и бирата, се покрихме под завивките и зачакахме.
21 ден
Лукла – Катманду
Сутринта не беше по-безоблачна от предишната и не обещаваше благоприятна развръзка. В 7ч, един самолет успя да кацне и веднага напусна Лукла. Друг не повтори до 10:30ч. Нашият полет беше за 9:00 и до момента не се беше появил самолет на компанията Йети. Кацането и рулирането отнема не повече от 60 секунди, без само-лета да гаси двигателите, пристигащите пътници слизат, а заминаващите се шмугват в самолетчето, без да има нужда от подкана. Разтоварването и натоварването на багажа е много бързо. Багажът на пристигащите се изсип-ва на пистата, а този на пристигащите се товари за норматив.
Към 14ч успяхме да излетим от Лукла и след около 40 минути кацнахме невредими в Катманду. Пред нас беше тридневен престой в Катманду, дългия полет до дома и огромното желание да споделим с близки и приятели преживяното за тези 4 седмици.
РЕЗЮМЕ
А. Основни разходи
Цена на Тамсерку* за човек без пермит $800
Цена на Тамсерку** за човек с пермит $1000
Самолетен билет Истанбул-Катманду-Истанбул $560
Автобусен билет София-Истанбул-София $50
Застраховка $35
В. Екипировка
Трекинг обувки с мембрана
Топли, зимни обувки с мембрана, гети
Алпийски котки
Пикел, карабинери с муфа, 30м въже статик, примки, ленти, самохват
Челник Тика+ (без да се наговаряме, всички бяхме с Тика+), Дуо 8
Яке и панталон с мембрана (ползвахме Mamut и North Face)
Щеки LEKI и очила Julbo 3 и 4 категория
Ръкавици с 5 пръста, ръкавици с един пръст от тепана вълна или лапи
Спален чувал (пухени на Мило и изкуствен пух на Ferrino). Отношението беше 4:2 в полза на Мило
Полари на Salewa
Термо-бельо (предимно на Odlo)
Малка раница (макс. 45л)
Термос Salewa (четирима бяхме с 1л термоси)
Аптечка (няма да описвам съдържанието й, защото много се спори за него)
*- транспорт от и до летището в Катманду (6 пъти, при нас), хотел в Катманду+ закуска (6 нощувки, при нас), самолетен билет до и от Лукла, такса парк Саграмата (това е местното име на Еверест), носачи, храна и нощувки за трекинга.
**- същото, плюс пермит за върха, лагери и височинен шерп (водач).
Пермитът излезе малко по-скъп, защото се издава за 1-5 човека, а ние разделихме цената на 3, вместо на 5.
|
до Island Peak и обратно
