В отговор на мнението на Дебора:
Веднага мога да ти отговоря без да съм голям специалист, само от нещата които съм прочел.
По първата точка - много е трудно да си помагат в смисъла, който ти разбираш над 8000 метра, а това дали трябва да са в експедиция е смешно направо
По втора точка - никой не е имал силата да разубеди Христо и Дойчин в щурмовия лагер да не правят безкислородно изкачване, това е било истинското предизвикателство за тях и затова те не са искали да вземат кислорода и трябва да уважаваме избора им. Предполагам тези неща са най-ясни на хората, които се занимават професионално алпинизъм, че това е най-голямото предизвикателство на такава височина поради нечовешкото изпитание.
По натам в изказването ти: "двама тръгват безкислородно да се катерят и се разделят", именно за това говорим - при безкислородното изкачване не може да има еднакво темпо, хората се борят за живота си и за всяка глътка въздух, те не могат да имат друго темпо, освен борба за следващата крачка и сами да определят кога да си поемат въздух и кога да направят следващата стъпка, всяка една стъпка е голямо изпитание и не подлежи на спазване на някакво темпо. Не могат да се оглеждат и да викат, айде идваш ли. При кислородното изкачване, еднаквото темпо и изчакването може би са по-възможни, макар че не съм добре запознат наистина. Така че се движат с различно темпо и това е най-нормалното нещо.
Третия е дошъл също да изкачи върха, затова е в експедицията. Ако има грешка, то е това в колко часа е тръгнал Николай Петков от щурмовия лагер. Тъй като той е с кислород той е тръгнал по-късно (без да съм сигурен 100%) но той така или иначе е застигнал и задминал Христо, а Дойчин мисля че среща, когато той се връща от върха. Николай вече е подминал един път Христо доста по-надолу и след това се разминава с него на слизане. Николай Петков не настига Дойчин, а го среща единствено, когато той вече е изкачил върха. Тук ясно се вижда разликата в темпото на Дойчин и Христо, явно е имало голяма умора в Христо и той е имал проблеми с дишането заради наскоро изкараната пневмония и затова се е движил доста по-бавно (поне и от предположението на Дойчин, изказано в шоуто на Слави).
Другото интересно нещо - Дойчин стои 20 минути на върха, а Николай стои 1 час, моето предположение е именно че той е чакал да се появи и Христо на върха за да може да му помогне вече на слизане, но не е могъл да чака повече време и решава да тръгне. След това го среща на 50 м денивелация под върха, но дори и да го е изчакал надали е можел да му помогне с малкото кислород, който е имал. В този момент Христо не би приел кислород за нищо на света, това значи да се раздели с мечтата си точно на 50м. под нея. И дори и да е бил зле и да се е усещал на прага на силите си той може и нарочно да не го е показал - за да не го спрат да осъществи мечтата си.
Грешка номер три е твоя грешка Дебора, защото снежната слепота се проявява чак няколко часа след като си си осветил очите и това изобщо не го е елиминирало като спасител.
Проблема е, че с тези бутилки наистина се е очаквало Петков по-скоро да помогне ако изникне някакъв проблем, защото той фактически не е правил кислородно изкачване в истинския смисъл. Но съм убеден, че никой нито Дойчин нито Христо е нямало да се съгласи да му се даде кислород, това значи само дасе раздели с мечтата си, както споменах преди малко. Аз смятам, че както са тръгнали в полунощ и Дойчин в 9.20 е бил на върха и до 15.00 часа е успял да се върне без кислород, това значи че Петков е можело да тръгне 3-4-5 часа по-късно за да може да ги срещне и двамата на няколстотин метра денивелация под върха, когато вече се спускат и са близо до щурмовия лагер. Тогава наистина е можел много да им помогне, защото е нямало да изхаби кислорода, който така или иначе му е бил на привършване когато е достигнал до върха и е тръгнал да се спуска. Но ако той ги е срещнал на 100-200 и повече метра преди върха, когато те слизат вече (и освен това е имал кислород все още в бутилката си) то той е можел да помогне или да избърза нагоре виждайки, че е трябвало много отдавна да е срещнал Христо по пътя си. Предполагам че Петков е тръгнал по-късно, нямам спомени да съм чел в колко е тръгнал, но ако е тръгнал още по-късно (без да рискува че може да замръкне на връщане от върха), то тогава той е можел да помогне с бутилките, които е носил. Първо - те са щели да бъдат все още полупълни, поради малкото разстояние което е изминал и второ - щял е фактически да осъществи спасителна операция за Христо абсолютно на момента и наистина в този случай шанса да го разбуди да му даде да подиша кислород и той да оцелее е бил много голям. Е, нямало е да качи върха, но това не е толкова важно в този случай, след като го е спасил.
Някакъв мексиканец разказвал, че видял Христо да седи на парапета и се опитал да го буди и да го накара да стане, но без успех. Ако в този момент Николай Петков е бил там с кислород може би е имало шанс да помогне и пак казвам, може би. Мексиканеца обаче е правел безкислородно изкачване и самият той е бил много зле и се е отказал да се бори за Христо. Много тъжно наистина, но в този момент наистина спорта е индивидуален (когато усещаш че умираш и трябва да оцелееш), този човек е трябвало да оцелее първо самият той, а след това да спасява някой друг. Не е същото положението за идващия Петков с кислорода на гърба (който още веднъж уточнявам ще свърши малко след като е почнал да спукса върха, но няма да е свършил ако идва отдолу и среща спускащия се и поддал се на умората Христо).
Всичките ми предположения са изпълнени с много "може би", което показва само че там горе обсточтелствата са по-други, отколкото човек който не ги е изпитвал може да знае.
Преди някой да започне да плюе искам да кажа, че изразявам моето лично мнение по въпроса в отговор на мнението на Дебора

Редактирано от no_data_found на 08.06.04 11:14.