Собственият ми опит ме навежда на следните размисли по въпроса:
1. Колкото си по-млад, толкова ти е по-лесно да се научиш да катериш.
Това няма нужда от коментари.
2. Ако имаш фобия от високото хич няма да ти е лесно. Но в крайна сметка се преодолява, ако желанието да се катериш е голямо.
На мен ми трябваха 3-4 г. докато престанат да ми треперят коленете и ми стане кеф да гледам от високото.
3. Всеки може да се катери.
Възрастните просто са забравили страхотните усещания, които са имали като деца при изкатерването на някое дърво например. А като се има в предид, че сме произлезли от маймуните, то си ни е инстинкт.
4. Когато някой започне курс, без предварително да има подготовка, ако не може да изкатери даден тур , не значи че е негоден за тая работа, а просто, че инструктура не е подбрал подходящ тур.
Повечето клубове не осигуряват еспадрили за курсистите си и всеки катери с каквито обувки му се намират, а това прави катеренето много по-трудно и трябва да се подбират наистина лесни турове.
5. За да можеш да катериш все по-трудни турове, трябва да катериш редовно.
Спирането за по няколко месеца те връща доста назад. Ще падаш на места , които преди си преодолявал без проблем.
6. Като ходиш на курс се опитвай не толкова да се научиш да катериш,а да научиш основното за инвентара и как се ползва. После си намери компания, купете си инвентар и се катерете колкото искате. От теб зависи колко добър ще станеш.
А за таланта мнението ми е че трябва да го имаш само ако гониш някакви спортни постижения. И с талант и без талант можеш да си направиш кефа.
В един курс за деца 8-9 клас, в който участвах като нещо като помощник инструктор, дечурлигата така и непожелаха да се научат да си слагат сами седалките и да си връзват възлите, но това не им попречи да си прекарат страхотно на всяка от сбирките.
Надявам се , че моите писания ще са от полза.