И защо да подава молба за напускане по чл. 325 т.1 КТ? Нали се позоваваш на чл. 222 ал.2 КТ, който пък се прилага само при случаите визирани в чл. 325 т.9 и чл. 327 т.1 КТ. Ами ако основанието за разваляне на трудовия договор е чл. 325 т.1 - то тогава може да има "сбогом на обезщетение по 222 ал.2"
Що се отнася за разпоредбата на чл. 222 ал.2 - в нея има и 2 бр. "ако". Та трябва тези "ако" да са налице за да има право на обезщетение. Но не и категорично да се заявява, че се дължи обезщетение априори, защото може и да не се дължи , ако ги няма онези "ако".
Все пак - за да се състои хипотезата на чл. 222 ал.2 КТ се изисква да се извърши прекратяване на трудовото правоотношение. Така, че нема начин - хем да получим обезщетение, хем да продължим да си работим без да пракратим макар и за 1 ден трудовия договор.
В този смисъл - има голям риск работника да остане без обезщетение ако напише молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие (чл. 325 т. 1 КТ). По-добре е да напише заявление за едностранно прекратяване по смисъла на чл. 327 т.1 КТ. Дори и работника да не желае прекратяването, то договора следва да се прекрати автоматично по силата на чл. 325 т.9 КТ
Никой не може да забрани на пенсионер (бил той по ИВС, бил по болест) да работи. Но обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение и самото пенсиониране са различни неща.